Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Балната зала

Предишната тема Следващата тема Go down

Share this post on: Excite BookmarksDiggRedditDel.icio.usGoogleLiveSlashdotNetscapeTechnoratiStumbleUponNewsvineFurlYahooSmarking

Балната зала :: Comments

avatar

Писане on Съб Апр 07, 2012 12:59 am by Billy the Rabbit

Балната зала бе така окъпана в светлина, сякаш някой бе открил начин да вкара миниатюрно слънце в помещението.
В средата на залата имаше подиум, на който музикантите свиреха въодушевено на всевъзможни инструменти, а музиката се разнасяше плавно до всички ъгълчета, без да пречи на разговорите на тържествуващата тълпа. До стената имаше дълга маса, отрупана с какви ли не ордьоври и сладкиши, моркови, шампанско и плодов пунш. Освен това сръчните кралски келнери сновяха измежду гостите, предлагайки им ту нещо за хапване, ту чаша с белезникава течност.
Били подскачаше до Малиновата херцогиня, която се усмихваше благо на всички и тихо разговаряше с него, здрависвайки се от време на време с някой от гостите. Макар че балът бе в нейна чест, тя не можеше да си позволи лукса да танцува и да се забавлява като другите, затова двамата с кралския представител скоро се осамотиха в един ъгъл, откъдето можеха да наблюдават събитието и да го обсъждат необезпокоявани.
Измежду жителите на столицата се забелязваха и хора с червени длани, антуража на Херцогинята, които боязливо се оглеждаха и се опитваха да се слеят с останалите. Скоро щяха да намерят своето място.
Празненството тепърва започваше.

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Съб Апр 07, 2012 5:07 am by Анабел Дювал

Дълга сатенена рокля, спускаща се и очертаваща прекрасната фигура на госпожица Дювал, червени обувки и чантичка звършваха изцяло тоалета й. Косите й бяха навити преди часове с малки ролки, а сега представляваха спускащи се до гърдите й малки буклички, така идеални и нестърчащи, че човек би помислил, че всяка букла е била обсипвана с внимание поотделно. Червените устни и вечерен грим нямаше нужда да бъдат споменати... и общо взето това представляваше външния вид на госпожицата, която в този миг бе изпълнена с множество противоречиви емоции.

Окъпаното в светлини помещение, различните хора ис ъщества, шепота на животинките... всичко това биваше уловено от блондинката и макар да се радваше, това едновременно я и стресираше, и изнервяше.
Не познаваше никого, а нямаше и кавалер... Фръцна се горделиво и се приближи към храната. Явно поне вкусотийките й бяха безплатни.

- Ох, роклята ми стяга. - изплака тихо, но това означаваше, че й стоеше перфектно, помисли си тя, и че очертава фигурата й идеално. - Морски дарове? - доволен шепот и не след дълго загубила се в устните й скарида...
Музиката зазвуча по-силно, ала не така, че да разтрои присъстващите, а тя сякаш бе застанала на място, подходящо да бъдат наблюдавани околните.
- Чакай ме, дансинг, ей сега идвам. - изкикоти се тихичко и пое нова огромна хапка от любимите си храни...
През вратата влизаха ли влизаха непознати лица... Скоро щеше да се запознае с тях... А анищо чудно да се опита да поправи леко начина им на забавление. Хи хи хи хи!! Предстоеше забавата~

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Съб Апр 07, 2012 4:07 pm by Бернардо.

Вярно, че закъсняваше, но все пак се учуди, когато видя колко хора са се събрали в залата. Не бе обърнал внимание преди, но предположи, че улиците навън сега пустеят. Той кимна отсечено на едно-две познати лица, но изглежда нежеланието им да разговарят бе взаимно, затова бързо ги отмина, навлизайки все по-навътре сред събралото се множество.
Очите му едва успяваха да издържат разнообразието от цветове и форми, което представляваха жителите на Раелейн. За разлика от повечето гости, той беше облечен с обикновен, официален костюм, който обаче му стоеше толкова добре, че компенсираше липсата на други аксесоари и привличаща погледа шарания. Той не можеше да си спомни, но костюма бе досущ като онези, които някога бе носил в съдебните зали, давайки най-доброто от себе си, за да защити клиентите си.
Някаква жена с червени ръце (той бе чул, че хората на Херцогинята боядисват ръцете си в знак на нещо-си-там, но не си бе направил труда да задълбава във въпроса) мина толкова близо покрай него, че той усети аромата й и мигом забрави за наблюденията си около модните тенденции в залата. Жената като че ли му напомни, че с каквото и да е облечена, именно под дрехите се крие това, което го интересува. Той се усмихна при тази мисъл и набързо прецени шансовете си. А те бяха добри, много добри. Още повече, че имаше шанса да избира между тукашните си съгражданки и екзотичните червеноръки дами, които май само чакаха някой да ги заговори.
Той хвана инстинктивно една чаша с шампанско от подноса на минаващия покрай него келнер (който беше учудващо нисък и май беше доста непохватен бобър) и я поднесе под устните си. Отпи, все още усмихвайки се.
Кой знае какво му бе подготвила вечерта.

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Съб Апр 07, 2012 4:22 pm by Анабел Дювал

Щом се почувства заситена и готова за забавления, Анабел се насочи с игрива походка към дансинга, а физиономията й наподобяваше хищник, подготвящ "приказна" клопка на събеседниците си... А те не бяха никак малко. В този миг обаче се блъсна в непознат мъж, чието питие обърна върху него самия...Съвсем случайно, породено от ненаблюдателността й, разсеяността и липсата на каквато и дае ориентация в огромни зали като тази. Със сигурност в мислите й той бе виновен, но преценяващо го огледа и установи, че е по-добре да се държи с уважение към особата му.

- Извинявам се за непохватността си... - спря сините си очи върху неговите за няколко кратки мига, а след това се усмихна лъчезарно, готова за неангажиращи, свободни разговори.
- Аз съм Анабел Дювал и ви каня най-официално на танц! - изкикоти се тихо. Навсякъде се твърдеше, че кавалерът трябва да кани някоя дама на танц, но да се залъгва с подобни консервативни истории и заради тях да провала удоволствието си... Мерси.

Невъздържаността й и желанието за този мироглед и свобода, принадлежащи в повечето случаи на мъжете, понякога изиграваше лоши шеги на розовата любителка...
В очите й заискря игриво пламъче, подвластно само и единствено на емоциите й (и ентусиазмът от разкошното събитие), а тя с нетърпение зачака отговор от непознатия мъж.

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Съб Апр 07, 2012 11:20 pm by Бернардо.

Нямаше никаква представа коя е песента и за разлика от повечето гости, не изпитваше глупавата нужда да движи тялото си в такт с мелодията й. Но той можеше да танцува достатъчно добре, че да използва това умение, за да печели женските сърца. Или поне да привлече вниманието им.
Сега усещаше неприятен хлад там, където ризата му бе измокрена от шампанското. Но не го направи на въпрос, особено когато видя кой е виновника. Вместо това на устните му се появи игрива усмивка. Успя на време да скрие изненадата си, когато тя "атакува" първа и набързо обмисли предложението й.
Вместо да й отговори, хвана ръката й.
- Бернардо, на твоите услуги - каза и й намигна. Поведе я към дансинга, избягвайки сблъсъците с другите танцьори, които бяха прекалено некадърни или музикална ощетени и застрашаваха здравето но околните. - Трябва да те предупредя, Анабел, че танците не са ми най-силната страна. - Това можеше и да е лъжа, но той още не бе дообмислил сценария за вечерта. От друга страна, тя не изглеждаше като да е изплашена от предупреждението му, макар че - ако беше вярно - няколко сериозни настъпвания със сигурност бързо щяха да променят мнението й. Слава Богу, Бернардо нямаше да използва такива трикове, когато имаше на разположение чара си и бързата си уста, която или го вкарваше в непоправими каши, или правеше чудесата възможни. Все още беше рано да се прецени какво ще се случи тази вечер.

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Нед Апр 08, 2012 1:00 am by Амели

Когато двете с Алая пристигнахме залата бе пълна.

-Трябва, между другото да отбележа, че изглеждаш убийствено в тази рокля! - развълнувано казах докато се отправяхме към масата с храната. Върху нея бяха отрупани всякакви храни и изборът какво да си взема бе доста труден. Погледа ми попадна върху малки шоколадови кексчета. Ако очите ми можеха да придобият формата на сърца, то тогава вече да са го направили. Взех си едно и го изядох само на две хапки. Обърнах се отново към сукубата и и се усмихнах.
-Е, не е ли страхотно? - попитах развълнувано.
-Естествено щеше да е още по хубаво ако имахме кавалери и... - заговорих много бързо.
-... няма ли да оплетеш някои със сукубоските си сили? - попитах правейки странна физиономия когато изричах думата току що измислена от мен.
-Знаеш ли танцува ми се... - допълних оглеждайки се на всички страни.
-...Жалко, че няма с кой. - довърших и се усмихнах тъжно.

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Нед Апр 08, 2012 1:20 am by Анабел Дювал

Устните й се извиха в пакостлива усмивка, а ръката й се спря на кръста му. В интерес на истината, танцуваха именно...танго.
- А, не се тревожи... Ще се справим все някак. - с лека ирония вмъкна и за миг се потопи в магията на музиката, звучаща около тях. Без да забележи, дансингът се бе изпълнил с множество танцьори, някои от които не толкова добри, други - блестящи, но блондинката не забелязваше това... В очите й пламтяха диви огънчета, подпалени от страстта, с която местеше всяка част от тялото си. Сякаш кръвтта гореше във вените й, а чувствата и възможностите на другия бяха отдавна пренебрегнати. За съжаление от еуфорията, в която бе изпаднала, не забеляза колко добър в действителност е кавалерът й, защото го приемаше за нещо като даденост. Щом музиката заструя по-звучно и силно около тях, Анабел впи пръстите си в кожата му, а дъхът й несъзнателно, се смеси с неговия. Устните им бяха разделени от един дъх... Ала в главата на Дювал нямаше и помен от мисъл, свързана с някакви по-различни желания. Стъпка назад, после две напред, бурният танц продължаваше и запалваше множество двойки в безпощадния си пожар, бяха останали много малко гости, нетанцуващи, които наблюдаваха като хипнотизирани случващото се.
Движенията накрая ставаха все по-бързи, все по-диви, все по-яростни и страстни, а цялата зала сякаш трепереше от енергията на хората...
Тишина. Тялото й стоеше леко наклонено надолу, точно както бме нормално да завърши тангото им, а докато стоеше сглавата надолу, се опитваше да възвърне самообладанието си. Дори и да не се случеше, то поне успя да си поеме въздух.

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Нед Апр 08, 2012 6:37 am by Nameless

- Благодаря. - кротко изрече, докато се приближаваше към масата с ордьоврите. Валеж от въпроси затрупа чернокоската и тя се усмихна някак изморено от бърборенето на Амели, но все пак приятелски. - Нямам нужда от това, Амели, за да вляза в съня на мъж, за да го прелъстя, не знам наистина колко водки* трябва да съм изпила.... - шеговито изрече и пое една от вкусотийките, положени на масата. - Това, че нямаме кавалери, не означава, че не можем да се забавляваме. така и така сме тук, хайде да танцуваме заедно.- засмя се и потърка дланите си. - Ммм... аз ще го играя кавалерът, а ти - дамата. Мадмоазел? - подаде рък акъм нея и присви крака.


*а тя не е голям фен на алкохола :D

Върнете се в началото Go down

avatar

Писане on Нед Апр 08, 2012 10:50 pm by Амели

-Ами виждам тук има алкохол... - отбелязах взимайки си една Маргарита. Отпих и огледах залата преценяваща предложението на Алая.
Ако наистина се решим да танцуваме заедно то поне нямаше да сме единствените.
Имаше доста момичета, които танцуваха заедно и още по-странното, момчета. Изпих Маргаритата на един дъх и подадох ръката си на сукубата.
-Давай. Ще бъде забавно. - усмихнах се и двете се запътихме към танцуващата тълпа.

Върнете се в началото Go down

Писане  by Sponsored content

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите