Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Рюга Хидеки

Предишната тема Следващата тема Go down

Рюга Хидеки

Писане by Рюга Хидеки on Пон Авг 22, 2011 5:12 am



~7|8|9|10|11|12~
[center]Снимки
~ ~ ~
Име и фамилия
Рюга Хидеки. ~Официалното му име, с което приживе се е зовял сегашният покойник, макар и „покойник” да е силно казано(все пак още не е намерил въпросният жадуван покой). В интерес на истината съществото почни абсолютно всички имена(дори техните съкращения), които някога приживе е чувал, което го кара даже да си мисли, че явно е бил изключително умен и паметлив човек, макар и да му звучи твърде абсурдно..Що се касае да съкращение на името му, като такова може да се използва „Рю”, или „Хю”, като второто е смесица от двете му налични имена. За прякори, в случая на индивидът не са му известни такива, поне основавайки се на това, което знае.

Възраст
7? 16? 23? ~Изглежда мъртвият му статус не е толкова паметлив по отношения на цифрите, така че Рю си няма на представа, на колко всъщност е, или по-точно казано, на колко се предполага, че е умрял, или още по-точно казано, на каква възраст е бил убит. Съдейки по външността си, сам би си лепнал преобладаващото „23”, въпреки че понякога изглежда и мисли по начин, който плашещо и злокобно смъква зададената по-горе цифра със зрелищните няколко цели единици.

Раса
Явина. ~Статусът си остава „мъртъв”, но съществото не спада съвсем в графа „обикновени мъртъвци”. За какво всъщност иде реч в тази ситуация? Може би за това, че ако бе наистина мъртъв, се предполагаше, че не би трябвало да е сред живите, макар и като същество без чисто физическа форма. А дори да бе така, все пак се предполагаше, че не би имал какъвто и да е контакт с хората, но след едно щателно разследване, което Рю провежда напълно самостоятелно, той разбира, че макар и не директно, напълно спокойно може да „контактува” със заобикалящия го свят. За него това е един безобразно изопачен начин да докаже, своето съществуване, което само по себе си бе под абсолютен въпрос, но пък…винаги имаше малка вероятност да се окаже вярно, нали така?

Способности и дарби
Две-три. Няколко.~Всъщност не е ли достатъчен и само факта, че един мъртвец си броди най-необезпокояван сред хорските и други създания, при това с развита възможност за някакво подобие на комуникация? Добре, да приемем, че сте напълно съгласни с мен, затова нека видим какво му е толкова специалното на тази така наречена „комуникация”. Ако разгледаме поотделно, а и заедно, всички типични елементи, то вероятно спокойно бихме могли да назовем една от дарбите му „телекинеза”. Обаче всъщност това не е дарба, ами просто начинът на един призрак с отрицателна и лоша аура, да контактува със света. Нали знаете, нещо като хаоса, който създават полтъргайстите, само че в по друг вариант. Все пак светът не е едностранен и толкова ограничен, за да има все лесно обясними неща. Но както и да е. За да е по-ясно, на Рю му е невъзможно да използва тялото си, което реално не притежава(тъй като то не материално), за да общува с някой(било то субект или обект), и поради тази причина(единствено и само) му се налага да използва съзнанието си(не се смейте), ако иска да „придвижи” дадено нещо например. Да, колкото и сложно да звучи, всъщност е прекалено просто, затова дадохме пример с телекинезата. Направо да го назовем, като „прост вариант на телекинеза” и да приключваме с всякакви други усложнени обяснения. И преминаваме нататък, съответно към другите „способности”, които са леко неясни за който и да е). Понякога, буквално без да използва никакви средства(дори съзнанието си) може да „говори” с който и да било, като думите му биват чути единствено от онзи, за когото са предназначени. Често пъти това кара лицето(на което Рю „говори”) да се чувства твърде зле или най-малкото безсилен/отпаднал, тъй като реално явината (същността му) се възползва от чуждото материално тяло, черпейки сили от него за улесняване на собствените си нужни. Това разбира се е напълно неосъзнато за самия Рюга и затова той често говори просто някакви безсмислици на пияници в някой бар, възползвайки се от тях единствено за да може самият той да изпита удоволствието от някое човешко първично занимание(като това да пие, или да се храни и прочее). Разбира се, няма как да си проличи върху подобни особи, колко са „изцедени”, той като по принцип, знаете, изглеждат като заспали мулета..и така нататък. Друго нещо, което е още съвсем скорошно откритие на Рю, е възможността на прави разни работи, сякаш е някакъв учен в областта на химията и физиката, тук включваше проектирането на специална бомба с таймер и такива мити работи, което се оказва като детска игра за него), но естествено, малко по-късно осъзнава, че това се дължи на силното му желание да „убива” дадени индивиди, които според съществото му са отговорни малко или много за старанията му/смъртта му приживе. И се оказва, че само тях, Рюга може да убие по всеки един начин, дори неизвестен на никой във вселената.

Характер
„Какво е това?” ~Нека започнем от факта, че Рюга е някой, който извънредно рядко задава въпроси от каквото и да е естествено. Или поне гласно. Да, има няколко възможности съзнанието, което понякога напълно липсва, да е претъпкано с въпроси, но едва ли някой от тях ще види бях свят. И тъй като вече подхванахме частта с общуването, трябва да заявим, че началото на един разговор никак не върви по добре познатия шаблонен начин, или иначе казано с изрази от рода на „Здравей” или „Как си? Как я караш?” и прочее…Всъщност Рю е на принцип, по който просто се доближава понякога прекалено близо до въпросния си избран събеседник и започва да му говори онова, което му се говори..И това продължава, докато реши, че вече не му се говори, което е една съвсем логична система и вероятно е единственото що годе полезно нещо у държанието на вече мъртвото същество. Е, някои биха казали, а самият Рю е на мнението, че тъй като е вече мъртъв, характера му не е от особено значение, нали? Естествено няма да има нищо скрито и покрито за онези, които случайно са малко или много заинтересовани от положението на Рю приживе. Та, за един напълно „здравомислещ” индивид, спадащ към категорията „просто човек”, постепенно придобил представка „жалък”, можем да кажем само няколко скромни думи. Притежавал е невинността на едно надрусано агне в компанията на мнимите си приятели-вълци. Особено в ранната си възраст с проявил един леко странен оттенък на нарцисизъм, който въпреки промените, все още стои някъде из между редовете. Клептоманията му идва на мода щом се самозабравя в новооткрития свят на ужасно много плътски удоволствия и незнайни количества дрога, а бягството от вкъщи и сигурността идва малко преди това – в един съвсем кратък период на „застой”, който може да се характеризира с депресия и отчаяно търсене на нещо ново и вълнуващо. Така нашата наистина наивна примадона попада във вероятно най-неподходящата компания, в най-неподходящото място. Чак сега ще споменем, че Рюга притежава една наистина вродена частица, която често го прави да изглежда като някое страхливо и неориентирано малко дете. Това е едно болестно състояние, което ще назовем „временно изкривяване на реалността” и което се характеризира именно със своето заглавие. В подобни състояния, Рю често вижда разни несъществуващи фигури или обекти, или пък дадена фигура и обект му се привижда за друга. И разни такива. Има и случаи в които се получават „мутации” или „хибриди”, но за сега няма да засягаме тази тема по-подробно. Та когато е в едно от тези опасни по един или друг начин състояния, се появява силната му параноя и всъщност несъществуващ страх, поради което Рюга не може да бъде оприличен като себе си в нито един аспект. Разбира се, като всяко същество, преживяло известни промени(каквато е смъртта при него) и Рю е придобил известни навици или липса на такива. Като пример може да дадем честото псуване на бившия жив, което го спохожда буквално минути след собствената му смърт и с проявява в моменти на гняв, ярост и други такива(които от своя страна са си нещо присъщо за явините). И също едно красиво и буквално ”изкрейзване”, което се получава всеки път, щом телефонен звън закънти в ушите му. И последно за тази графа е редно да споменем типичната липса на чувства и онова нещо, наречено „съвест”, като това второто е известно че и приживе не го е притежавал особено много. Последните изброени му позволяват да убива някак нехайно, сякаш просто е откраднал сладоледа на малко дете(а защо трябва да съжалява за нещо такова?)…И като за един много розов край на всичко това, което го прави специфично и напълно умъртвено подобие на изрод, ще се върнем отново на ранния етап от живота му, през който Рюга Хидеки е бил един истински мечтател с музикален талант, трогателно вярващ в чудеса и това, че може да промени целия свят както му се иска.

Описание
Едно към едно с оригинала.~Определено и тук нещата стоят тук-таме крайно объркано и ненапълно вярно, така че ако смятате да продължите с четенето, първо се заредете с бирена чаша кафе и огромно търпение. Като се замислиш, няма кой знае колко да се каже за един момък, който твърде млад се е простил(то е нямало и време да се прощава) с живота си, при това по не особено приятен начин, който да му прави чест, че в момента е необуздан и неконтролируем дух, който броди из Раелейн, в търсене на проклетите си убийци. Но както и да е. това е раздел „описание”, все пак. Нека започнем от там, че въпреки неутралната си аура, като човек, Рюга е бил един крайно чаровен младеж, макар и по един странен начин. Не става дума за това, че е можел да се похвали с не особено високия си ръст, или изключително слабото си тяло на модел от първа класа, нито неща от този род. Просто самото му излъчваше чудно защо приживе бе пораждало или завист и често недоумение у хората, или някакво странно привличане и провокация. Толкова за впечатленията, които би могъл да създаде у дадена персона(за мъртвешкия му вид никога не се знае), нека преминем директно към същината. Както вече споменахме, Рю може да не е поредния борец за титлата „най-мускулестия секси мъжага”, но за сметка на това си има доста интересна и приятна за окото осанка, а изопачената нежност, която можеш да срещнеш и в чертите на лицето му само дава краен и завършен вид на вече идваща реч, че преспокойно освен музикант от вижуъл-кей рок група, Рюга може да мине и за рекламно лице на известна марка бельо. И като споменахме последното..В интерес на истината бе настъпил кратък момент от детството му, през който Хю изпитваше интересна страст към модата и често експериментираше с всяка една тенденция, която бе виждал около себе си. Веднъж дори бе докарал истински инфаркт на баща си, когато бе открил в офиса му, навлякъл изцяло женски дрехи и дори някак си успял да се покатери на десет сантиметрови , червени токчета. Но както и да е, това са само отдавна забравени спомени, отминали с юлския вятър времена…и т.н. За момента е нужно да се спомене единствено, че Рю е силен почитател на тъмните цветове, в частност черния грим, който понякога е дори в прекалено количество около леко бадемовидните му очи. Колкото до облеклото, там си има совите две крайности – или щ е нещо наистина помпозно, с доста голямо количество аксесоари, вървящи в комплект със всичко останало…Или ще е нещо съвсем опростено, като тъмни панталони, придружени с тиранти и потник в някакъв неутрално-пепеляв цвят. Напоследък не може да се каже, че му е все едно как е облечен, но понякога модата може и да почака, за разлика от допълнителните приключенски експерименти, които Рюга обожава да прави с гъстото с количество грива, която вече дори е лишена от собствен цвят(поради честата му смяна), както и разбира се многотипните прически, с които ежедневно я засипва. И следователно до сега тя би трябвало е съвсем изтощена и изцяло орезилена, което е наистина чудно.(е, не чак толкова, при положение, че вече дори не му с налага да използва някакви бои или оцветители). За капаче на мерудията, може да отбележим страстта му към сребристите пръстени и обици и въобще всякакви сребристи неща, към които проявява наистина голям ценителски интерес(но вероятно би се поддал пред една камара синджири от бяло злато). Добре, до тук с грандиозната описание на разните му прищевки…Сега следват фрапиращите важни факти за вече неживото същество. Като явина, за Рюга Хидеки от части настъпват леко тъжни времена…Всъщност какво ли може да му е толкова тъжното на това от време на време да се разхождащ с липсващи крайници? Или пък всеки път щом искаш да докараш някой до лудост, по цялото ти безплътно тяло да се появяват разни белези от печалната ти внезапна смърт? Мда, в това няма нищо лошо, а и вече е кажи речи едно от присъщите качества, които всеки уважаващ себе си призрак трябва да притежава.
Лик: Uruha

История
Някога преди.~Преди да започнем с безкрайното изреждане на някои факти, трябва да се знае, че Рю няма спомен за живота, който е живял…Знае единствено имената на всички личности, присъствали в него поради една или друга причина. Е, знае също как е свършил живота му- в невероятна агония, неспособна да граничи с нищо по-лошо в цялата вселена. Но затова иде реч най-накрая, а това дори не е началото.
Та, нека започнем от „добрите” стари времена, когато Рю е още малко момченце(което до известна степен не се променя много с времето, но все едно..). Всъщност макар с елементи на някоя семейна драма, още от детството му животът протича ужасно. Като започнем с факта, че е чистокръвно копеле. Така, както чува да го нарича собствения му баща, с който така и не прие, че споделят една и съща кръв. Но както и да е.Ето в какво се състои драмата – двама родители търсят истинския си син(по скоро е само единия – бащата, който се досетил, че след като гъкне някой наследник ще трябва да поеме наследството в свои ръце), който се оказва Рюга и затова на четири годинки богатите го откъсват насила от майка му(жената, която го е отгледала) и го взимат при себе си, повтаряйки му, че като е послушен ще получи онова, което иска най-много(а той иска да стане музикант, макар и никога да не се сбъдва). Подлъгано от тези думи, момченцето играе ролята на въпросния син на баща си(което въпреки че е истина, Рю чувства, като подла лъжа)..Когато става на седем обаче, тоест три години и няколко месеца по-късно злата мащеха(тъй като реално тя не е майката на Хидеки, но за сметка на това е майка на една от сестрите му), прави така че да изрита от къщата най-голямата заплаха за наследството. Нещата се извъртат по драматичен начин(бащата разбира уж, че Рюга не му е истински син, а че истинския му син е някой-си-там), в следствие на което Рю бива позорно изритан на улицата, заедно с домашния си любимец – едно малко кученце, което по-късно бива прегазено от камиона, с който родителите му(тези дет идват да си го вземат обратно) катастрофират. И така Рюга остава кръгъл сирак(макар реално да не е така, той някак си го чувства). Въпреки всичко, като нахална и нежелана муха той се завръща при изриталото го семейство(убило и родителите му), като стои пред вратата без да помръдва с дни оттам…Когато внезапно изчезва и вече не е ясно къде е, измаменият баща разбира,че е измамен и заслепен от текущата си съпруга, затова отново търси Рюга, за да го върне обратно.(ако вече сте се объркали, това е само началото)
Да, случката ви е вече позната. Детето, което е домъкнала злата вещица бива изгонено(заедно с нея самата), а Рю отново бива върнат при баща си(към който да споменем, че вече изпитва прикрита омраза/ненавист). Нещата ужким се подреждат, но малко по-късно въпросният богаташ се жени повторно и става татко вече за трети път, а след това и за четвърти(от някоя случайна любовница)…Разбира се после отново следва развод, след това нова жена, любовница, нови копелета, отново развод и…всичко се повтаря, докато накрая Рюга не започва да се чувства прекалено задушен от замърсяването на околната среда(а и само мисълта за многото разбити животи и за солидното количество полу-братя и сестри -копелета, които за жалост няма да имат неговата „щастлива” съдба), момчето решава да избяга. Като преди самото си бягство, той малко по малко пада в очите на биологичния си баща, който е пристрастен към секса, но това далеч не му пречи да се кандидатира за кмет. Но както и да е. Преди да избяга, Рю краде пари от фондовата борса на баща си(които смята да даде за операцията на майка си, която най-после намира, но в особено късен стадии на деменция), след което отива в мизерния дом на майка си и заживява там, но това единствено разклаща още повече психиката му. След като осъзнава, че не е никак лесно да живееш с биологичната си майка,която те мисли за изнасилвач и крадец и иска да те убие, Хидеки за втори път прибягва към помощта на наркотиците. Всъщност няколко дни преди да избяга е било първото му надрусване, а от втория път нататък става нещо, като ежедневие. Рю все по-рядко се прибира и прекарва колкото се може повече време с новия си приятел(към който твърде бързо се привързва), бягайки от суровата реалност с негова помощ и тази на дрогата, която му предлага Юри. Всъщност макар негов убиец, Юри си остава един от най-важните аспекти от живота му, но пък за да е пълно разочарованието и драмата..Рюга не се чувстваше толкова ужасно, защото го бяха убили по един доста оригинално-креативен начин, а защото трябваше да е точно Юри..точно той да му отнеме единственото, което му бе останало – живота. Да, всяко отваряне на нова рана, разкъсване и изгаряне на плътта, бяха наистина болезнени…но отново по-болезненото нещо бе, че смъртта настъпи точно в лицето на Юри, той…и само той. Бе причината за всичко. Наистина жалко за хубавите моменти(като убийството на майката на Рю, което бе съвместна операция на двата болни мозъка)
Минути след внезапната си, но дълга и мъчителна смърт, духът му остана да витае в небитието, което бе неузнаваемо черно…като една невзрачна потъваща в пространството бездна. Празното пространство. Няколко минути, часове, дни.. Рю не знаеше какво става с него. И въпреки, че съзнанието му бе будно, беше напълно празно и нито една мисъл не можеше никак да проникне вътре. И бе сравнително приятно. Просто на нямаш и нужната от мисли.
И отново си идваме на думата. Рюга Хидеки вече не беше Рюга Хидеки. Поне не в живо състояние. Самият Рю не разбра, че е мъртъв(макар да го предусещаше някак си), докато не опита да си открадне един наистина красив часовник, който бе видял на ръката на случаен минувач. В моментът в който премина през него, съвсем незабележимо за другия…се почувства възможно най-ненужно и отвратително, но след това поне внимаваше да не стават подобни „разминавания”. Първото, което направи, след като разбра защо е още на проклетата земя..бе това да убие баща си, който макар и да не бяха избрали за президент, жалкото му съществуване продължаваше да омърсява света. Ще питате как е знаел кой е баща му? За него и името бе достатъчно. Лесно се намираха видните богаташи, тъй като не бяха особено много и особено честни. И така, след като се убеди, че същата персона си отговаря на името в главата му..Явината се промъкна в офиса на бившия някогашен баща и изкрещя името му по един особено отвратен и зловещ начин. Това б едно чисто предупреждение, че не го чакаше още дълго време за задоволяване на плътски удоволствия. В същия красив и слънчев следобед, Рюга бе отделил време да направи собственоръчна бомба и бивайки един напълно откачен професор, той реално успя да направи една наистина уникална „играчка”, която малко по късно бе прикрепена на камион с надпис „Замразени продукти”. Останалото бе пределно ясно. Глупакът лесно бе привлечен към камиона и съответно затворен вътре. И когато престоя вътре няколко часа(достатъчно, за да настъпи полу- мозъчна смърт), бомбата бе избухнала по един наистина очарователен начин, при това така,че дори всеки можеше да зърне излитащото синкаво тяло и след секунди разкъсващо се на части между огъня във въздуха.
Последваха изтощителни седмици търсене на проклетите преки убийци, но Рю все удряше на кух камък и накрая реши да се отдаде на кратка почивка. През това време се бе натъкнал случайно на някои от братята и сестрите си, които отчаяно молеха за избавление, давейки се в мизерия(или в някоя болница, умирайки от хепатит B или левкемия)…и Рюга просто ги уби, лишавайки ги от безсмислените мъки на безсмислено съществуване. Те поне намериха покой, благодарение на него…и от части това го накара да се почувства малко по-значителен, като нематериално и вече забравено от света същество. Почивката обаче продължаваше, тъй като добрите дела се насъбраха твърде много, а времето на Рю минаваше твърде бързо(колкото и нелогично да звучеше това), изплъзвайки се феерично между несъществуващите му пръсти.

Допълнително
За нищо и никакъв призрак с наченки на психопато-призрак, Рю сякаш е прекалено ентусиазиран тепърва да опитва да живее(или по-точно да подражава до колкото може на изградения си стандарт за „живот”); вероятно е станала някаква очевидна грешка и въпросното му умъртвяване дори не е успяло да притъпи желанието му за още плътски удоволствия, типичните за живо същество функции(хранене, дишане, отделяне – това ли бяха?) и изобщо извършването на всякакви физически работи, за чиято цел се предполагаше, че ти е нужно най-малкото истинско тяло. При Рюга обаче нищо не е в рамките на допустимото, особено онези закони за „материята” или „гравитацията”. И ако случайно се запитате, защо, аджеба, всичко това е оповестено точно тук, в тази графа, вероятно отговорът е просто – защото очевидно е достатъчно важно, че да е отделено от останалите зони.

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите