Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Fanoré Audille

Предишната тема Следващата тема Go down

Fanoré Audille

Писане by ???? on Пет Авг 19, 2011 7:43 pm

Из вечерната емисия новини, 17 март 2011г.

Издирването на осемнадесетгодишната Фанорé Одил продължава. От полицията не пожелаха да разкрият подробности по случая, но по неофициална информация става въпрос за отвличане. Родителите й предоставиха нейни снимки, които ще ви покажем. Ако разполагате с някаква информация за нея или предполагаемото й местонахождения, обадете се на следния телефон...




Из статия във вестник "Таймс", 17 март 2011г.

.. Отсъствието на Фанорé било забелязано преди два дни, когато не се явила на репетиция в училищния хор. Според ръководителят й това било необичайно за нея, защото винаги предупреждавала, ако ще отсъства. "Фанорé се отнася отговорно към всичко. Този път й бе възложено солово изпълнение, върху което тя работеше упорито. Предположих, че е болна, затова се свързах с родителите й, които не се бяха чували с нея от няколко дни", споделя учителят. Фанорé живеела отделно от родителите си, на квартира близо до училището си. Според майка й не й харесвало да пътува от извънградското им имение всеки ден и успяла да ги убеди да я пуснат да живее сама в Лондон. "Имахме й голямо доверие. Никога не ни е разочаровала", разказва през сълзи госпожа Одил.

Из репортаж в сутрешните новини, 18 март 2011г.
- Горкото момиче, беше много мило. Никога не сме имали проблем с нея - говореше хазяйката, госпожа Фанел. - Беше тиха, в повече случаи дори не разбирахме дали си е вкъщи. Не си спомням да съм я виждала да води приятели или който и да е тук. Все едно, че не съществуваше наистина.


Какво се случи всъщност?

Тя изпи последната глътка бира и се огледа неспокойно. Дали нарочно закъсняваше? Беше ли се случило нещо? Фанорé се стараеше да не мисли за възможността да не дойде изобщо - не знаеше дали ще го понесе.
Той беше единственият, който я разбира. Понякога не вярваше, че е реален.
Всичко бе започнало преди година. Откакто напуснаха Франция и дойдоха в Англия, животът на Фанорé се бе изпъстрил с постоянна борба с жестоките й съученици. Нямаше приятели, никой не я харесваше. Беше невзрачна и тиха, през повечето време не я забелязваха. Дори учителите като че ли забравяха да я изпитват. Понякога намираше залепена дъвка на чина си или размазан шоколадов сладкиш в чантата си, но успяваше да се спари с това. Не можеше обаче да понася, когато се правеха, че не я виждат и умишлено не й отговарят. С какво бе заслужила да я игнорират по такъв безсърдечен начин?
Чувстваше се най-добре в хора, макар че не можеше да изпъкне дори там. Едва този срок, ръководителят й бе поверил солото, с което тя бе решена да се справи.
Когато се похвали на Рафърти, той изглеждаше наистина въодушевен. Искаше да дойде да я гледа. Фанорé отначало се притесни, но после започна да си ляга все по-често с тази мисъл. Колкото повече денят на представлението наближаваше, толкова повече се стараеше тя. Трябваше да бъде забележителна, трябваше да ги накара да настръхнат, само заради него. Вярваше, че той ще й даде сили и това ще бъде нещо като своебразно отмъщение.
Трябваше се да видят направо там, в залата, но я достраша и тя го помоли да си уговорят среща преди това. Не искаше да види разочарованието му от сцената, нека да бъде подготвен предварително. Той, разбира се, се съгласи. Така й говореше понякога, сякаш бе изцяло нейн и е готов на всичко за нея. Щеше да е първият път, в който Фанорé Одил има сериозна връзка с момче. Щеше ли всъщност? Връзките по интернет не са много ценени като надеждни.
Представлението беше след седмица, репетициите се бяга удвоили, а тя седеше в кафенето и чакаше любовта на живота си. Или поне в това се надяваше. Рафърти вече закъсняваше с два часа. Тя поглеждаше часовника си нервно, накрая извади книга от чантата си - "Гордост и предразсъдъци", винаги я носеше със себе си, - за да не изглежда толкова жалко, чакайки някой, който няма да се появи.
А той нямаше да се появи, знаеше го. Въпреки това остана да чака, макар че отдавна бе усетила пропукването на сърцето си.
Два часа по-късно затвори книгата, макар че през цялото време бе чела със замъглено съзнание и сълзи на очите. Излезе отвън и се огледа, но не, нямаше никого, защо продължава да се заблуждава?
Бяха й се подиграли за пореден път. Измама, лъжа, предателство... дори не й хрумваше дума, която да е достатъчно тежка, че да опише деянието му.
Рафърти Мофит, мразя те и никога няма да ти простя.
За кого щеше да пее сега? Съзнаваше прекрасно, че от предишната емоция в изпълненията й, не бе останало нищо. Ако се изложеше пред всички, това щеше да бележи крехката й психика завинаги. Не, реши тя. Ще избягам.
Дори нямаше да я забележат. Беше като призрак в този свят.
Беше започнало да вали и дъждовните капки образуваха такава плътна завеса, че бе трудно да различиш каквото и да е. Очите й бяха подути и зачервени и я боляха и без това, така че тя побърза да пресече.

Три дена по-късно пристигна в Единбург. Имаше достатъчно пари, беше пълнолетна и никой не се интересуваше от нея. Това беше най-лесно уреденото пътуване, за което можеше да си мечтае. Изхвърли телефона си, за всеки случай. Не искаше да се разколебае, ако някой случайно се сети да я потърси; вероятността беше малка, но винаги ставаше така, затова тя предпочете да не рискува.

Желаеше да започне отначало, да забрави. Но не предполагаше, че й е писано и да умре.
Колата намали, когато тялото на момичето бе отхвърлено при сблъсъка. Младежите изскочиха навън и когато видяха разплисканата кръв по паважа, се изплашиха и се качиха в автомобила. Няколко секунди по-късно само следите от гумите бяха останали на местопрестъплението. Куфарът й лежеше тъжно разтворен на тротоара. Фанорé не чувстваше болка. Значи умираше, това беше обяснението. При всичката тази кръв наоколо...
Просто не си чувствам тялото, защото мозъкът ми отказва, помисли си. И всичко е наред.
Може би така беше по-добре. Може би в сметките на Всевишния нещо се бе объркало и тя се бе появила в този свят на мястото на друг, затова откупваше грешката като живееше анонимен живот. При това твърде кратък.
Тя затвори очи...

... Следвай ме.
Беше тъмно, нямаше земя, нямаше небе - само поглъщаща, бездънна чернота.
Мъртва ли съм?
Следвай ме. Следвай ме, следвай гласа ми.
Тя го последва. Това беше единственото, което можеше да направи. Не беше сигурна дали действително върви или това е някаква модификация на съзнанието й, илюзия...
- Къде съм?
Пред портите на Ада.
- Но тук няма нищо.
Така е, защото трябва да вземеш решение.
- Какво решение?
Искаш ли да живееш?
Въпреки че мразеше живота си, не можеше сама да вземе решението да бъде мъртва. Това беше повече от нечовешко. Стори й се, че именно това е уловката, но в такъв случай нямаше как да се измъкне от нея.
- Да.
Тогава слушай. Ще се събудиш в една непозната страна, Раелейн, където ще можеш да започнеш живота си отначало, но не като обикновен човек, а като Кошмар.
- Какво означава това?
Означава, че ще носиш кошмари на хората, за да се поддържаш жива, сама ще ги създаваш и проектираш.
- Но това е ужасно. Не искам...
О, искаш и още как. Имаш подходящото въображение и поне няколко години бурна омраза, таена в себе си. Затова те избрах.
Тя замълча. Сети се за Рафърти и мислите, които й минаваха в главата, докато си стягаше багажа. Ах, само да имаше тази способност още тогава... Но той и без това сигурно вече е забравил съществуването й.
Мразя те, Рафърти, спомни си тя.
- Добре, съгласна съм.


????
Гост


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите