Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Katherine Earnshaw

Предишната тема Следващата тема Go down

Katherine Earnshaw

Писане by Katherine Earnshaw on Сря Авг 17, 2011 9:33 pm


Име и фамилия
- Как се казваш, момиче ? - твърдият глас на непознатия издаваше някаква заповедническа нотка, която накара цялото ми тяло да се разтрепери. Бях уплашена. Не знаех какво иска и въпреки това преглътнах, за да мога да отговоря на въпроса му спокойно.
- Катрин.. Катрин Ърншоу.
- Хубаво име ! Отговаря на произхода ти. - обясни развълнувано, но от тона му личеше, че ще продължи. колебаеше се. - Какво означава името ти ? - измъмри накрая и се впи в очите ми с грубо очакване.
- До колкото знам означава чист, непорочен. - този път гласа ми трепна съвсем за кратко, докато споменавах думата "чист".. Не че не бях, просто се уплаших от погледа му. Така преценяващ и зловещ.

Възраст
- На колко си години, Кати ? - пое той по-нежно и заинтригувано впивайки тъмните си мътни очи право в мен. Пронизваше всяка част от тялото ми.
- Седемнадесет, господине. - отговорих разтреперана от погледа му. Дръпнах се назад.

Раса
- Ти си странен човек, Кати. Но нямаш дарба. - възхитения му поглед отново падна върху мен.

Характер
- Какво да ти кажа, малката ? - въпросът бе риторичен. Нямаше нужда да отговарям, но се притесних от факта, че все пак го задава. По филмите това вещаеше лоши неща.
- Ти си толкова крехко създание. Толкова добродушна и невинна. Често страдаш от тази ти доброта, но това никога не те е спирало. Понякога си доста упорита и често мрънкаш ако не постигнеш своето, но иначе си тиха. Забелязал съм го. Толкова си срамежлива, дори сега.. Виж как се изчерви, Кати. ... Всъщност съм изненадан, че си подвела бодигарда на майка ти. Ти си най-искреното създание което познавам, караш ме да се срамувам. - престореното му съжаление ме подразни, но замълчах.. За мое добро предполагам

Описание + снимка
- Толкова си красива. Лицето ти е тъй бледо и нежно. Сякаш, сякаш си от порцелан.. Тялото ти перфектно и сексапилно. Ами устните. те са любимата ми част от теб. Омайни и недокоснати от никой. Баща ти доста те пазеше. - отбеляза той и сви соите собствени устни недоволно. - - Кати, Кати, Кати.. Тези твои любопитни, сини очи. Толкова са омайни. Обрамчени от гъсти мигли, които идеално подчертават този леден цвят. - започна. Не разбрах какво се опитва да направи, но само кимнах вдървено. - - Ами косите ти ? Чисто злато, толкова меки и нежни. Като копринен водопад. - продължи с ласкателствата, увеличавайки неспокойството ми. Знаех, че няма да спре до тук. - Нисичка ми се струваш.. Около метър, седемдесет и три, до колкото мога да преценя. - повдигна вежди и прокара ръка по лицето ми. Опитах се а се дръпна, но едва ли щях да имам този шанс.

История
- Баща ти умря миналата събота, нали ? - попита видимо развеселено, сякаш това, което казваше бе хубаво. Очите ми се наляха със сълзи. Толкова ми липсваше, а дори не бях успяла да се сбогувам. Само кимнах. - Знаеш, че майка ти е Антония Мейсън .. Приличаш на нея. - ухили се и докосна лицето ми. Внезапно ме обзе гняв, но се опитах да го сдържам.
- Разкажи ми всичко. Искам да знам. Искам да го слушам отново и отново.Интересна си ми. - примоли се той с такова детско лице. Ако не го бях видяла нямаше да повярвам, че може да направи такова хубаво изражение. Дори ми се стори красив.
- Родена съм в малко градче преди време. Не познавах майка си, но пък татко ми бе достатъчен, за да живея добре сред обществото. - една сълза се отрони от окото ми и бавно се търкулна по бузата ми.
- Помня когато бях на пет или пет и половина. Бях се скрила в кокошарника. Страхувах се от лошото куче, което все тичаше подир мен, за да ме захапе. Беше голямо, красиво и много, много зло. Не разбирах защо, но ме мразеше.
Стоях в кокошарника през цялата нощ. Татко ме бе търсил из градината и гората. Къде ли не, а накрая ме бе открил заспала. Когато ме намери очите му бяха насълзени от уплаха. "Кати, Кати" развика се и веднага се втурна да ме прегръща. Беше се разтревожил за мен. "Съжалявам, татко. Кучето ме подгони." обясних му и се сгуших в него, а той само се разсмя и целуна челото ми. "Глупавичката ми. Кучето нямаше да те нарани. Само щеше да полае, но откъде можеш да знаеш ти ?" ухили се и ме заведе в стаята ми. - усмихнах се при спомена и неохотно избърсах сълзата. - Бях доста игриво и опърничаво дете.
Когато навърших дванадесет, тя се появи. Беше красива и божествена с русите си коси и тези запленяващи сини очи. Татко я позна веднага, дори й целуна ръката. Аз не знаех коя, но я чувствах близка. тя протегна крехките си бледи ръце и съвсем неочаквано вече бях до нея обгърнала я с ръце. Тя ме поведе към имението си. Татко ме пусна без да му мисли особено. Беше доволен, че се срещам с майка си. - замълчах за миг, за да прескоча малките подробности. Беше безсмислено да разказвам всеки един миг, дори не помнех всичко. Пътят бе странно уморителен.
- Там ме научиха на разни маниери, как да се обличам и храня. Всичко, което подобава за една Богиня. След като научих всичко, Антония реши за редно да ме даде в някакъв лагер. Отново обучение. Отидох, но се върнах бързо. Наистина мога да мрънкам много когато се налага. Сега съм тук и .. Не знам кой си. - промълвих, а той само поклати глава.

Допълнително
- Свириш на пиано и китара , нали.. ? - промърмори и отново докосна лицето ми. Отиде до шкафа и извади една от картините ми.
- Дори рисуваш удивително, а да не забравяме и прелестният ти глас.. Обожавам да слушам песните ти. - отбеляза. Усмивката пробяга по лицето му, а след това просто изчезна.


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите