Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Нед Май 14, 2017 2:03 pm
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 993 мнения in 177 subjects

Англия, Лондон преди две години

Предишната тема Следващата тема Go down

Англия, Лондон преди две години

Писане by Nameless on Сря Апр 04, 2012 8:21 pm



Spoiler:
Няколко дни след успешното измъкване от ужасяващите тъмни магове, вместо да продължи наистина към Раелейн, изплашената французойка преоткрива нови пътища към Англия, където успява да се реализира доста успешно в сферата на магьосничеството или илюзионното изкуство, но както всички знаем, това е професия, за която се изисква изключително много труд и време, а тя се бе занимавала с това преди години, просто като хоби.
Този вид магия, бе убедена тя, провокираше любопитството на хората; тяхното желание да разгадаят мистерията, но когато това се случеше, те се разочароваха, защото разбираха колко елементарно е всичко (на пръв поглед).
Всяка идея е нещо прекрасно и притежава божествена искра в себе си, реализирането й обаче... Предстои да разберем до къде ще стигнат героите ни с тази последна малка подробност.

***
Това бяха със сигурност най-успешните дни за кариерата й в целия й съзнателен живот. Театърът, в който изиграваше сценките си сам сама, бе пълен! Нямаше и едно празно място, а това я караше както да премира от удоволствие, така и да се изпълва със страх и несигурност. Представете си, само една грешна стъпка и всичко се проваляше, а тя не искаше дори да помисля за подобно развитие на нещата.
- Виждам, че си притеснена? Имаш ли нещо ново, което да представиш? - възрастен мъж на средна възраст зададе въпросът си към нея и положи грубите си длани на раменете й.
- Разбира се, че има! Винаги сме убивали прекрасните гълъби, когато се е налагало да правим номера с "Тука има-тука няма", но сега... Сега измислих нещо, с което птицата ще остане цяла-целеничка. И нещо повече - жива! - ентусиазирано му говореше тя, страните й блестяха в ален цвят от радост, а гласът й бе пресипнал. В каква еуфория бе изпаднала...
- Звучи интересно, очаквам с нетърпение да го видя, малката. - стисна малко по-силно раменете й, а след това се отправи към публиката и седна до един от мъжете там. - Предстои нещо много интересно. Наблюдавай внимателно, ти го умееш също до съвършенство.

***
Клетката, която се налагаше да прикрие на гърба си, беше по-тежка, отколкото предполагаше, ала жертвата бе основателна. Внимателно вдигна желязната рамка и щом я намести, подобно елек, върху себе си, облече традиционното за илюзионистите палто, закриващо грубия детайл от тоалета й.
Щом излезе на сцената с малка клетка и гълъб в нея, Алая, позната в тези среди с псевдонима Химера, сякаш се почувства точно на мястото си. Всички тези хора бяха впили очите си като хищници в нея, ала тя се радваше! Изпитваше неземно удоволствие, защото щеше да ги срази с невероятната си идея. Разбира се, първо започна с познатите трикове с карти.
Повика доброволец от публиката, който да си избере карта от купчинката (дама спатия), а след това да я върне в тестето и тя да я познае.
- Хммммммммммм, разбъркай картите пред публиката. - връчи му тестето и се загледа съсредоточено в малките ръце на доброволеца.
- Хайде да видим дали ще познаеш!! - детето се закикоти игриво и очакваше с нетърпение шоуто.
Картата на хлапето се спусна от ръкава на Алая, без никой да забележи, и тя положи длан върху тестето уж изваждайки правилната дама спатия.
- Да не би картата да е дама спатия?
- О! Да! Точно така е... - смаяно зяпаше синеокото същество и едновременно шашнато и щастливо се върна на мястото си.

За професионалистите този номер щеше да се явява по-скоро като гавра с публиката, отколкото истински талант, но именно това бе интересното. Магия ли казах в началото?
- Дами и господа, номерът, с който смятам да закрия тазвечерното шоу, е малко по-различен от тези, с които сте се запознали до момента. Всички ние знаем прекрасните илюзионисти, които убиват птиците винаги по време на шоу и така те изчезват, а на тяхно място се появяват нови, сякаш същите. Да! Но ето, че вече не е така... - показа клетката с малкото птиче на публиката, след това я покри с жълта копринена кърпа и използвайки черната си пръчка, успя да "премахне" цялата кутия! И до тук с лесните неща.
- Изчезна! Къде ли е? - огледа се наоколо и не след дълго малката клетка се появи в лявата й ръка, без птица вътре. - Илюзия. - подсмихна се тя и сложи кърпата отново върху клетката. Ръката й незабележимо за никого улови черно малко въженце и едновременно с това дръпна жълтата кърпа... Два бели гълъба излетяха от гърба й, а клетката изчезна от ръката й. - Магия.
Бурни аплодисменти заваляха в залата а възрастния мъж, стоящ до Периш се засмя звучно.
- Браво! Това е номер! Искаш ли да се запознаеш с младата магьосница, илюзионисте ? - попита го с развеселен глас и се изправи заедно с останалите хора.

***
- Не мога да повярвам, получи се. - веднага щом се скри от хорските погледи, се стовари на земята и махна клетката от себе си. Тази тежест едва не я бе смазала... Но най-важното бе, че птиците останаха живи, а номерът щеше да бъде велик поне още един месец.

Върнете се в началото Go down

Re: Англия, Лондон преди две години

Писане by Периш. on Нед Апр 08, 2012 6:54 am

Дали някога си беше помислял, че шантавата пътека, по която се движеше живота му, ще го доведе именно тук? Не, приятелче, не и след хиляда години. Винаги е бил ловък в ръцете и макар че по-голямата част от живота си бе прекарал в мизерия, изглежда, че все пак имаше нещо, което умееше да върши и не е незаконно.
Започна на шега, на улицата. Животът в бедните квартали и мизерните кръчми бе изпъстрен с какви ли не образи и Хънтър бе опознал голяма част от тях. Предимството от цялата работа бе, че можеш да се сдобиеш с какви ли не полезни и безполезни умения покрай тях. Като фокусите. Отначало се бе изсмял на идеята, но с времето се убеди, че не е никак трудно, а и малките деца обичаха подобни щуротии, така че майките им, искат - не искат, трябваше да спрат и да му подхвърлят някоя монета за фокуса.
Постепенно ставаше все по-добър, а фокусите - все по-сложни и разнообразни. Самият той едва ли осъзнаваше колко бързо напредва, всъщност бе почти неестествено, но за това заслуга имаха добре тренираните му ръце. Бързина, увереност... това бе достатъчно за по-голямата част от номерата и той би могъл да преживява само от тях, стига да не се отегчаваше от еднообразните действия. Понякога се изискваха и други трикове, за да разсееш тълпата, да отвлечеш вниманието ù от измамата... имаше чувството, че научава по нещо всеки ден.
Въпреки че отбелязваше забележителен прогрес, не се намираше никой, който да го потупа по рамото или да го окуражи. Хънтър не хранеше излишни илюзии, тях ги продаваше на другите; вероятно никога нямаше да се качи на сцена, а сравнен с професионалистите, които прекарваха живота си още от най-ранна възраст в изучаване на занаята, едва ли би могъл въобще да се сравнява с тях. За негово щастие, сцената не беше мечта и той не се стремеше към нея, следователно и не страдаше, задето не е в центъра ù. За момента си изкарваше прехраната и това вероятно щеше да продължи, а ако започнеше да му става досадно или конкуренцията станеше по-сериозна, или хората спрат да плащат за забавлението... в такъв случай винаги можеше да се върне към стария, нечист занаят, който въпреки всичко все още обичаше.
Във всеки случай бе обмислил и този вариант. Само дето неочаквано му провървя.
Валеше, валеше от часове, което правеше шансовете да излезе на печалба днес почти нищожни, но той упорстваше. Картите бяха немислими, монетите бяха скучни... той отчаяно се опитваше да привлече вниманието на минувачите, които и без това бяха малко, изнервени и забързани. Нямаше много смисъл да прави каквото и да било, затова се зае да жонглира с ножове, колкото да се занимава с нещо.
- Тези неща отдавна трябваше да са ти омръзнали - каза някой до него и Хънтър за момент се изложи на опасност, премествайки погледа си върху мъжът, който го беше заговорил. Той беше на средна възраст, косата му бе взела да се прошарва, а сериозните му очи гледаха Хънтър изпитателно.
- Никога не забравяй откъде си тръгнал - сви рамене той.
- Правилно - съгласи се непознатият. - Но ти не си циркова атракция.
Момчето се подразни от тона и думите не мъжът. Прибра ножовете по местата им и се зае да си събира нещата. Едно от предимствата на това да работиш на улицата е, че винаги може да се преместиш. Непознатият следеше внимателно действията му.
- Имаш нужда от шлифоване, но няма да е толкова трудно... Кажи ми, момче, мислил ли си да навлезеш по-сериозно в занаята?
И така се започна. В този дъждовен ден, когато никой не искаше да го погледне, той се сдоби със сериозна професия. Дните минаваха, а Хънтър навлизаше все по-надълбоко в тайната на илюзиите. Не можеше да се каже, че е най-примерният ученик - доста често проявяваше своенравието и свободолюбието си, наумеше ли си нещо, държеше да опитват докрай, дори провалът да им бе в кърпа вързан, но се увлече. Макар и да не искаше да си го признае. Започна като откриващ номер на този и онзи, колкото да подгрее публиката. Постепенно му отпускаха все повече време, а на няколко пъти изнесе собствени представления. Но мъжът сякаш го пазеше за нещо, настояваше да работи все по-усилено, но не му уреждаше ангажименти. Хънтър разбираше, че не е като повечето си колеги - той завинаги щеше да си остане момче от улицата и може би заради това не го искаха навсякъде. И въпреки това не можеше да разбере...
До днес. Ето, че седеше в театъра и гледаше тази жена, Химера, "магьосницата"... шоуто си го биваше трябваше да признае. Той дори не осъзнаваше как през цялото време е претеглял и преценявал изпълнението на номерата, водеше си мисловни бележки с усърдието на критик, гледащ любимото си произведение за първи път на сцена. Представлението свърши и макар че салонът започна да се изпразва, двамата останаха на местата си. Когато по-голямата част от публиката вече се бе изнесла навън, те преминаха онази граница, зад която магията спира да бъде магия - зад кулисите, тя се "разтоварваше" от последния си номер. Когато забеляза присъствието на мъжа, заговори бързо и развълнувано. После явно забеляза, че не е сам и млъкна, местейки въпросителния си поглед ту към Хънтър, ту към своя ментор.
- Поздравления за номера, беше много впечатляващо - рече младежа, развеселен от ситуацията. Ръцете му бяха в джобовете, а очите му я гледаха нахално, предизвикателно, за което сигурно щеше да си спечели някое и друго скастряне от възрастния мъж, но този път щеше да го изтърпи.

Върнете се в началото Go down

Re: Англия, Лондон преди две години

Писане by Nameless on Пон Апр 09, 2012 7:25 am

Да бъдеш важна част от това впечатляващо „изкуство”, защото магията, илюзията, бяха именно такова, си бе голямо постижение. Конкурентите из улиците на Лондон се познаваха не толкова по външен вид, колкото по прякорите, които по една или друга причина някой им бе измислил и лепнал, Алая бе получила своя" Химера" заради самата си професия, което бе напълно ясно и нямаше нужда от разяснение, но по-важното бе, че го заслужаваше, или поне тя така мислеше. Щом усети нечие присъствие зад гърба си, Химерата веднага се обърна и съзря първоначално само и единствено образа на така познатия „учител” – нямаше нужда да бъде психолог или прекалено наблюдателна, за да забележи, че той е доволен от представлението, ала това не бе от особено важно значение, защото самата идея да направи подобно нещо бе нейна, следователно още преди да се покаже пред погледите на любопитните зрители, се бе „справила” със задачата отлично. [за себе си]

Изпаднала в еуфория от представлението и одобрителния му поглед, тя заговори бързо и възпламенено, ала не след дълго усети второто присъствие и й бяха достатъчни части от секундата, за да млъкне и огледа непозна…Напротив, напълно познатия на външен вид мъж. Той бе също един от най-известните илюзионисти в сферата на магията, при това в Лондон! Забележително! Вътрешно ликуваше, че се среща с него и в същото време вече знаеше, че номерът й е доста добре анализиран и може да бъде преправен и направен по уникален начин, по-интересен и увлекателен, стига човек да успее да се справи с тази задача…

Второто нещо, което забеляза след присъствието и думите му, бе отправеният към нея поглед. Реакцията от менторът им се оказа съвсем безобидна, защото той също бе в изпаднал в нещо като еуфория от представлението, което си бе нормално – да видиш това същество, което си обучавал известно време сам самичък, да се справя по този начин… Неописуемо.
- Безсъмнено беше! – съгласи се той с Хънтър и подаде ръка на момичето, все още стоящо на земята. Алая пое ръката му и се изправи с лекота, моментът, в който започна да се изправя, тя отвърна на сивият, нахален, предизвикателен поглед със същия, а щом стоеше вече на крака, той се бе променил коренно и изместил „географското си положение” към възрастния мъж.
- Какво да кажа - започна все още развълнувана - радвам се, че ви е допаднало и се надявам в бъдеще да виждаме все по-интересни и завладяващи още от първия миг публиката номера. – пусна го с усмивка на лицето си.
-Дааа… Алая, запознай се с Хънтър, по-известен с прякора си Периш, както сигурно знаеш. Периш, това е Химера, вероятно си чувал за нея също. – започна мъжа и се отдръпна с крачка назад, оставяйки двойката младежи да стиснат ръцете си за пръв път. Въздухът за миг се наслои с напрежение и оставяше едновременно приятна и неприятна, предизвикателна нотка в устните на околните.
-О, радвам се, че имам честта да се запозная със… Периш. Но… на какво се дължи това посещение? – очевидно говореше за самата среща, която се състоеше сега, а не момента, в който той наблюдаваше творческите й проблясъци. Дали просто искаше да се запознае с илюзионистката, или имаше и нещо друго? Дали бе целенасочено, или просто моментен порив и взето решение? Нямаше нужда да прави предположения, след като се надяваше да разбере истината. Иронични нотки се спускаха и галеха с мелодичността си ушите им, докато тя изговаряше хапливите думи, а това не се хареса на възрастния мъж и той свъси вежди, отправяйки намръщен поглед към младата дама.

Върнете се в началото Go down

Re: Англия, Лондон преди две години

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите