Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Нед Май 14, 2017 2:03 pm
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Мястото на Бернардо.

Предишната тема Следващата тема Go down

Мястото на Бернардо.

Писане by Бернардо. on Сря Мар 28, 2012 3:18 pm

Мястото, което той "обитаваше" бе скромен апартамент на последния етаж на една прастара сграда. Никога не използваше думи като "дом" и "вкъщи", просто защото не гледаше така на нещата - той нямаше дом, чувстваше еднакво добре навсякъде, но тъй като имаше нужда от някаква постоянна точка, която да координира полето му на действие, бе наел апартамента. Не си правеше труда да го поддържа чист - леглото стоеше неоправено, възглавницата кой знае как се бе озовала под една купчина книги; съдовете в мивката чакаха да бъдат измити, а в хладилника нямаше почти нищо, въпреки че това не би трябвало да го притеснява - Бернардо не изпитваше физическата нужда да яде, правеше го за удоволствието. Рядко водеше хора тук; обикновено посещаваше домовете на жените, с които спеше, а нямаше приятели, с които да сподели "убежището" си.

Стените бяха боядисани в кървавочервено, нещо, което му хареса на пръв поглед, макар жената, която му го показа, да го бе посъветвала да го боядиса в някой по-приемлив цвят. Прозорците бяха големи и обливаха всичко в светлина, затова той се бе погрижил за проблема с тежки и плътни завеси, които му осигуряваха спокойствието на мрака. Макар самият той да водеше сравнително тихо съществуване, когато е сам, стените бяха тънки и апартамента бе пълен с шумове от съседите или от улицата. Бернардо не възразяваше. Понякога дори му беше полезно.

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите