Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Маковата поляна

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Маковата поляна

Писане by Starlet on Пет Авг 19, 2011 4:08 pm

Макови поляни- червено... привличаше я,следователно бе близко до ума да се сетите, че можете да я намерите единствено сред маковете в толкова часа сутринта. Беше странна птица, обожаваща ранното лягане и ранното ставане тип "лягам в 02:00 и се будя в 06:00". Смяташе, че безсънния й режим отслабваше дарбата й и така си навличаше къде къде по- малко неприятности, което обаче странно правеше ежедневието й скучно. От както беше тук беше свикнала да я гонят пчели с размерите на слонове, опитващи се да я ужилят, само защото без да иска се е ударила в хипер огромните им кошери или пък огромни тролове, бъркащи в носовете си и размахващи големи боздугани, докато Вики бягаше в усилията си да намери убежище и да изчака глупавото същество да се разкара и да я остави на мира.
Разпери ръце и падна назад по гръб в цветята, карайки червеникавият им прашец да се издигне във въздуха, разпилявайки се. Гърба й срещна някак доста леко болезнено земята, карайки я да изпусне въздишката си, която бе държала. Загледа се в небето и остана да лежи така насред поляната, чудеща се как да прекара поредния самотен ден от първата си седмица тук.

Върнете се в началото Go down

Re: Маковата поляна

Писане by Renesmee Eisenberg on Пет Авг 19, 2011 4:22 pm

По това време от Савана се очакваше да влошава поредния сън, но тя се намираше на маковата поляна. Там нямаше хора. Поне не и спящи, което правеше нейната разходка още по-неочаквана и безцелна. Все пак тя имаше право на малко почивка. Харесваше сили си. Обичаше да ги използва, но не без да има цел в тях, а и понякога нещо, което се случваше толкова често в даден момент ставаше досадно и нетърмимо. В такива моменти тя харесваше самотните разходки, когато се опитваше поне за миг отново да бъде човек. Имаше спомени от човешкия си живот, но не искаше да си ги припомня, а това винаги възспираше опитите й да се докосне до човешкото си минало. Внезапно до нея достигна една далечна въздишка и Савана забеляза, че нещо сред маковете мърда. Надяваше се да не е поредния заек или някое друго животно, което да се приеме за свой пътеводител и да я поведе нанякъде. Нейната котка й бе достатъчна. Самото приемане на факта, че тази страна беше доста странна, все още не бе напълно завършено при нея и винаги се изненадваше от внезапната поява на тези същества. Все пак се приближи. Ако съмненията й бяха верни, то просто щеше да се отдалечи отново, преструвайки се, че не е забелязала клетото същество. За нейна изненада сред маковете нямаше заек или котка, а едно момиче. Видимо по-младо от нея с две-три години, но разликата не беше толкова голяма. Савана се надвеси над нея, но не каза нищо. Накрая въздъхна облекчено, щом бе възприела факта, че това не бе някое животно и лека усмивка се появи на лицето й.
- Помислих те за заек. - засмя се тя в опит да привлече внимание към себе си и седна до момичето, поглеждайки право към нея в очакване на някаква реакция.

Върнете се в началото Go down

Re: Маковата поляна

Писане by Starlet on Пет Авг 19, 2011 8:35 pm

- Това е най- милото нещо, което някой ми е казвал през тази първа седмица.- отговори някак искрено зарадвана от думите на непознатата тъмнокоса, която се настани в близост до Анна.
Ани се обърна по корем и облегна лактите си на земята, което ги накара да се оцапат от пръста. Впи любопитния си поглед в жената и я огледа от глава до пети... за никой не беше тайна, че Ани имаше известни обърквания на ориентацията и се заглеждаше по всичко живо, способно да прави секс за удоволствие. Така де, единственото, по което не се бе загледала беше онзи заек, заради който падна в тази странна страна на чудесата, о, и онези същества, които не приличаха по никакв начин на хора.
Погледа й доста обстойно очерта чертите на лицето на дамата, а малко по- късно и доста по- бегло останалите й извивки. Вики се изправи до седнало положение и се протегна лениво.
-Или всъщност е единственото, което някой ми е казвал, откакто съм тук- поправи се на бързо Ани.

Върнете се в началото Go down

Re: Маковата поляна

Писане by Renesmee Eisenberg on Съб Авг 20, 2011 12:28 am

- И защо никой не говори с теб? - попита озадачено Савана. Не можеше да проумее, че има някой в тази страна, с който никой не говореше. С нея беше различно. Тя не беше свикнала да говори толкова много, но още с първото си стъпване в Раелейн всички желаеха да поговорят с нея. Редовно някой я преследваше от чистото желание да й покаже нещо или да я занимае с един несъществен, но от части смислен разговор.
Може би момичето просто не бе случило на правилните хора. А сигурно бе тук от скоро и все още никой не подозираше за нейното идване и затова можеше да се порадва на спокойствието си.
- Радвай се, че никой не те изнудва за един съвсем обикновен и несъществен разговор. Например вчера разговарях с един непознат за времето, докато той не ме попита каква е разликата между луната и звездите. - при последните си думи Савана се засмя, защото така и не бе открила отговор на въпроса, а самият той й се стори изключително странен.
- Аз съм Савана. - представи се накрая с изключително официален тон и протегна ръка напред в очакване на познатото здрависване. По природа Мелроуз не бе от най-общителните, но сега имаше повод да говори. Срещаше някой, който от части споделяше странната съдба да се намира на това място и да не разбира нищо, така че не смяташе да пропилява този си шанс. А и малко дружелюбност не бе излишна в иначе сивото й и мрачно ежедневие.

Върнете се в началото Go down

Re: Маковата поляна

Писане by Starlet on Съб Авг 20, 2011 9:22 pm

- Каква да го вземат мътните може да е тази разлика?- запита Ани, но по- скоро себе си, отколкото новата си позната.
Беше наистина странно как някой можеше да мисли за разликата в две напълно не еднакви небесни тела. Ъм, така де, може би щеше да е по- удачно да я бяха попитали каква е приликата, защото разликите можеха да са много. Замисленото изражение сякаш се бе настанило трайно на лицето й, докато не разтърси глава, впивайки отново заинтересования си поглед в Савана. Кимна в знак, че е чула името й и сякаш, че й допадаше, което си беше самата истина в момента.
-
Анна Виктория Паламея Уинтър- представи се с всичкие си четири имена, които бе запомнила тъмнокоската и пое ръката на Савана, здрависвайки се с нея.- Или Ани, или Вики... всъщност както ти е удобно.Може би не съм говорила с никого, защото отбягвам чуждата компания, за да не попадна в неподходяща.
Усмихна се напълно доволна, че вече познаваше някого, който притежаваше напълно човешки облик и определено не изглеждаше достатъчно опасен, че да си навлече неприятности.

Върнете се в началото Go down

Маковата поляна

Писане by Renesmee Eisenberg on Нед Авг 21, 2011 4:09 pm

Савана неволно повдигна рамене, защото тя също не знаеше каква би могла да е тази разлика, след като толкова любезният й събеседник не я бе споделил. За нея звездите и луната бяха две напълно различни неща и разбира се, че можеше да открие разлика между тях, но тя не бе единствената. Може би тук звездите и луната бяха различни. Тя никога не се бе замисля над това и затова погледна небето, но бе твърде късно, защото сега то бе червено. Един толкова приятен и топъл червен тон, който подсказваше наближаващия изгрев. Внезапно тъмнокоската се заслуша в имената на момичето. Бяха цели четири. Четири имена, повечет от които съвсем не прилягаха на толкова обикновената й личност. Разбира се, Мелроуз не я приемаше за нещо по-нисшо, но просто момичето изглеждаше толкова обикновено на пръв поглед, а първите три имена, които бе произнесла бяха толкова официални и вероятно ако ги бе чула преди да я срещне щеше да я помисли за някоя царска дъщеря, която всячески щеше да се оплаква от странните неща, които се случват около нея и ще желае на всяка цена да се върне в прекрасния си дворцов дом.
- Кой те е дарил с толкова много имена? Да не си потомка на някой далечен род, в който дългите имена са на мода? - попита объркано Авалон, опитвайки се да възприеме цялата информация, но все още намираше тази задача за значително сложна. Все пак не всеки ден се срещаше някое обикновено същество, което очевидно не е живяло сред местните и все пак имаше своя странност. Савана се надяваше, че с думите си не бе засегнала новата си позната, защото нямаше подобни намерения, въпреки че подбора на думите й бе доста нетактичен, а в комплект със сарказтичния тон, който бе използвала, комбинацията ставаше още по-лоша, но имаше такива моменти, в които Сана рядко се замисляше над това, което казва и определено затвърдяваше мнението на всички, че бе скарана с тактичността. Факт, който никой не можеше да оспори.

Върнете се в началото Go down

Re: Маковата поляна

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите