Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Алеята на неувяхващите цветя

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Сря Авг 17, 2011 10:26 pm

От около седмица бях на това чудато място. Бях си купила странна,но хубава къщурка,която още от пръв поглед грабна вниманието ми. Самия град бе толкова красив и чудат че се чудя къде съм се бутала през всичките тези години. Гардеробът ми бе много голям,имаше черни дрехи от едната страна,а другата само бели,а най-накрая и цветните,които носех единствено когато бях.. в същност не ги бях носила до сега. Сресах косите си,гримирах се с тъмен грим и си облякох бяла,не много къса,но и не много дълга рокля. Върху устните си сложих червено червило,не много ярко,защото кожата ми бе прекалено бледа и би изглеждало още по плашещо от колкото е. Излязох навън,времето изглеждаше хубаво,но не можех да различа дали вятъра играеше с въздуха или просто слънцето бе самотно днес. Вече не можех да изпитвам нито студ,нито лъчите на самотното слънце принедуно цял ден да седи на небето,а компанията му,облаците да са токова непостоянни. Аз бях като един облак,непостоянно,по някой път прозрачна.Околностите бяха приказни както всичко в това чудато и невероятно място. Стигайки до една алея,престанах да реша косите си,а очите ми се загледаха в една алея пълна със съвършени цветя,толкова еднакви и нито едно повехнало. Във всичките имаше толкова живот че за момент и аз се почувствах жива. Започнах бавно да се разхождам по алеята,а едната ми ръка нежно докосваше цветчетата. По лицето ми се разля малко,но трайна усмивка,може би усещах тези меки цветчета. Слухът ми ми подсказа че имаше някой зад мен,някой които бе тук от както и аз. Обърнах се рязко,толкова рязко както нито един човек не би могъл. Очите ми се впиха в русокосо,доста красиво и младо момиче,направо да й завидиш.
- Не е хубаво да следваш хората така.. - прошепнах,но шепотът разнесен от вятъра се оказа по висок. тихият ми глас стихна,а очите ми всякаш щяха да изпият момичето.
- Какво те води тук? Как се казваш? - продумах,а след това отново започнах да разресвам косите си,имайки чувството че са прекалено разрошени от лекия ветрец.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Сря Авг 17, 2011 11:23 pm

Денят бе прекрасен. Слънчевите лъчи пробождаха всяко едно човешко същество, като хиляди остри иглички. Никой не се радваше на тези дни, толкова задушни и неприятни. Единственото разхлаждащо нещо в тези дни бе лекият летен ветрец, който неуморно развяваше косите на всяко момиче. Това също не се нравеше на никой, освен на госпожица Кати. Тя обичаше тези задушливи слънчеви дни, които преобразява външният й вид на смахнато и рошаво момиче.
Ритмичните й стъпки се долавяха от всеки що се отнася до околните. Тя дори не съзнаваше, че ходи толкова тромаво поради странната и силна музика в ушите й. Беше се увлякла в странната тежка мелодийка, която звучеше от малкият й черен МП3 плеър, който стискаше в ръката си така упорито.
Небрежният свободен потник, който бе облякла се открояваше на слънчевите лъчи, те го правеха още по-жълт, а картинката на няколко черепчета си личеше идеално. Синьо-зелените къси панталони идеално пасваха със странните гуменки. Облеклото й бе странно, но на нея й харесваше и това бе най-важното.
Катрин спря рязко щом забеляза, че тъмнокосата красавица подир която ходеше я пита нещо. тя не ходеше от любопитство, а поради факта, че пътечката бе кратка.
- Извинете, госпожице.. Не съм искала да Ви следвам, просто пътечката е малка. - измърмори ухилено и веднага наистина копчето, за да спре песента.
- Просто разходка.. Денят е приятен. - обясни, докато любопитните й сини очи не се впиха в тези на тъмнокосата. - Ами Вие ? Какво търсите тук ?

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Сря Авг 17, 2011 11:34 pm

Момичето започна да говори,а очите ми не се отделяха от нея. Беше толкова млаад и красива,а живота й бушуваше във вените. Но какво търсеше на това чудато място един човек? Не бе ли твърде опасно,не минаваше ли през умът й че някой може да открадне живота й,така както някой бе откраднал моя? Спрях да реша косата си,требена пуснах в малката си чантичка,а лека усмивка се появи на лицето ми. Дори и аз не знаех защо се усмихвам,може би заради енергията на момичето която усещах или просто защото това място бе прекалено красиво. Цветята се полюшваха,така всякаш играеха танц с вятъра,а нито едно листенце не падаше,всички цветя оставаха съвършенни.
Не знаех дали денят е приятен,за мен всеки ден бе еднакъв - студен и прекалено продължителен.
- Реших да се разходя из околността.. -проговорих със своя тих глас. - Удивително е как всяко едно цвете е толкова красиво и няма нито едно което да е повехнало.. - говорех някак запленено от красотата около мен.
- Имаш хубави дрехи. - отбелязах след като очите ми отново се бяха завърнали върху момичето. - Но не разбрах името ти.. и ако обичаш нека говорим на Ти.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Сря Авг 17, 2011 11:45 pm

Госпожица Ърншоу се замисли внимателно и осъзна, че тя също не знае името на непознатата. Това не бе нищо ново, обикновено разговаряше с напълно непознати без да се заинтригува от имената им. За нея всички бяха еднакви, госпожици и господа. Русокосата й майка бе виновна за това, когато живееше с баща си всичко бе различно, тя разговаряше толкова по-свободно не се сдържаше и дори вършеше глупости като всеки един хлапак, но вече живееше на друго място, баща й го нямаше и тя трябваше да го приеме
Силната болка в гърдите й опари цялото й същество. огромната буца заседна в гърлото й без да знае какво да каже, вероятно следваше да се представи, но тя просто замръзна. Тялото й трепна при следващия порив на лекият вятър.
- Аз съм, Катрин.. Катрин Ърншоу. - усмихна се и подаде бледата си ръка, по лицето й пробяга усмивка, така искрена и омайна, би запленила всеки. Погледа й се сведе бързо към дрехите. Отново се усмихна и кимна леко.
- Благодаря, твоите също са хубави... - замлъкна.. Не знаеше името на момичето и това й изигра лоша шега.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Чет Авг 18, 2011 12:23 am

Катрин.. Катрин.. майка ми се е казвала Катрин. Харесвах и мразех това име. Или мразех майка си за това че е взела моя брат близнак? Можех ли да мразя? А да обичам? Отместих поглед от момичето,роклята ми бе обикновена,бяла с няколко дантели по нея. Продължих с разходката напред извадих гребена и отново започнах да разресвам косата си,тя бе дълга почти до кръста и винаги се разрошваше. Отново го прибрах,а след това се обърнах към момичето,което седеше мирно на пътеката.
- Майка ми се е казвала Катрин.. не я познавам,а и сега няма да я позная никога. - обясних тихо. Може би тя познаваше своята майка,може би нейния баща е бил до нея,за разлика от моя,които работеше,предпочиташе да е далеч,а можеше да работи в градът в които живеехме. Намръщих се при тези спомени. Започнах да пея една песен,която знаех наизуст от дете. Падаше се по пиратска,весела и същевременно тъжна.
- Аз се казвам Доун.. приятно ми е. - спрях се по едно време. - Ще ми разкажеш ли за себе си? Изглеждаш ми интересно човешко създание.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Чет Авг 18, 2011 1:53 am

Кати послушна тръгна след тъмнокосата оглеждайки грациозната й походка. Опита се да ходи като нея, но не можеше да извие тялото си така красиво. Русата госпожица стъпваше леко и ритмично, изглеждаше по-скоро сладко отколкото грациозно, докато непознатата бе прекрасна. Не можеше Кати да не й завиди. Вярно, че тя имаше русите коси и небесно сините очи, но в момичето имаше нещо божествено.
Когато чу гласа й не можа да не се възхити. Бе толкова красиво и напевно. Въпреки, че Ърншоу имаше великолепен глас, тя не можеше да се сравнява с този на Доун.
- Имаш прекрасен глас, някой ден трябва да попеем заедно. - забеляза и се усмихна едва доловимо. застана плътно зад Доун, за да може да я чува, гласът й бе почти толкова тих колкото и нейният собствен.
- Какво да ти кажа ? аз съм обикновено момиче. Дълго време живях с баща си без да познавам мама, но един ден всичко се промени. отидох да живея с нея. татко почина.. - буцата отново заседна в гърлото й без никакво намерение да се стопи, за да може да продължи.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Чет Авг 18, 2011 2:12 am

Смърт,тя бе навсякъде около нас и дебнеше всеки,причакваше в сенките за последния дъх на малко дете или на грохнал старец. Всеки си имаше съдба,а смъртта винаги бе свързана със съдбата. Аз познавах смъртта,така както никой друг не може да я опознае.
- Съжалявам.. - прошепнах,но съжалявах ли? Изпитвах ли подобно чувство? някой съжаляваше ли за моята смърт? Или вече бях оплакана.. и забравена? Ръка за ръка със смъртта не се чувствах забравена. Заметнах косите си на една страна.
- Смъртта е спокойно нещо,знаеш ли.. въпреки че е различно.. По някой път е много,много болезнено.. - спрях за момент,спомняйки си как Ти Джей се правеше на Джак изкромвача. - Някой са спокойни,идват в съня,най-сладката смърт! - възкликнах,макар че не бях вкусила от нейната сладост. Аромата на цветя,можех да го доловя! ах,беше приказен!
- Топло ли е? - попитах с леко треперещ и все така тих глас,щеше ми се да усещам лъчите,които така настойчиво галеха студеното ми тяло.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Чет Авг 18, 2011 2:22 am

Русокосата потръпна и отново замръзна на място. Не можеше да повярва, че това се случва отново. Мъжът в стаята.. Разбираше приликата в тях. Той бе блед, студен и сякаш не усещаше нищо. Беше се присмял на смъртта на баща й, а тя просто му бе замълчава, нещо, което не е в неин стил, но нима можеше да каже каквото й да е на красивото създание, нещо което да го огорчи макар й да я плашеше до смърт.
Приближи се и хвана Доун за ръката. потрепна при допира със студената й кожа. очите й се наляха със сълзи от уплаха.
- Да.. Топло е, горещо. - гласа й трепереше точно толкова незабележимо колкото и тялото й. Не знаеше какво да й каже, дали да попита какво и какво е влизало в стаята й.
- Не усещаш ли ? - попита накрая.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Чет Авг 18, 2011 2:45 am

Сведох поглед,бе ми тъжно че не чувствам лъчите или вятъра,неща които преди обичах да чувствам. Едва усещах и нейния допир,но го усещах,въпреки че ми се струваше толкова далечен,топъл..
- Не.. не усещам.. - промълвих накрая с видима тъга в гласът. Погледнах ръката й,а след това и очите й.
- Едвам усещам допира ти.. но усещам че е топъл,а ръката мека.. - допълних след това и се обърнах напред,продължавайки да вървя из алеята,а тъгата в моето сърце бе натегнала,странно как изпитвах единствено тъга и нищо повече. Обърнах се назад и погледна Катрин,лека усмивка се появи върху лицето ми :
- Не се страхувай от мен.. - започнах. - Един мъртвец не може да ти причини нищо.. а едно Банши може единствено да предсказва смъртта. - обясних с тих глас,а в сякаш очите ми се бяха налаяли с тъгата,извираща от сърцето. Все някога,все някога щях да прежаля факта че вече не бях жива,но това нямаше да е скоро. Откъснах една цветче,а то остана все така свежо,точно като мен. Живота ми бе прекъснат,а аз все още бях свежа.
- Не си тръгвай.. - помолих малко след това,а сините ми очи се впиха в нея умолително.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Чет Авг 18, 2011 2:53 am

Катрин я изслуша и бе готова да си тръгне, но щом зърна лицето й веднага размисли. Та тя плачеше бе сълзи. Лицето й бе останало все така гладко и приятно, но очите.. Сякаш от тях падаха невидими сълзи. Русокосата пребледня и я пусна, но продължи да крачи зад нея. Беше прекалено добродушна, за да тръгне и да изостави страдащото създание. Опитваше се да намери подходящи думи, за да я утеши, но не можеше да се спре на нищо.
- Не се тревожи, Доун. - започна несигурно, гласът й вече бе спокоен и тих.. Някак нежен по свой собствен успокоителен начин . - Няма да си тръгна, ще стоя с теб докато имаш нужда. - продължи мърморейки. Не беше само обещание, щеше да го направи докато се налага и без това не искаше да се прибира при майка си.
- Какво се е случило с теб, как стана банши ?

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Чет Авг 18, 2011 3:07 am

Осъзнавах че изглеждам жалко,но всяко същество би тъгувало за това че живота ми е бил отнет. Тръгнах напред,заедно с нея,не бе нужно да остава ако не искаше,но наистина се наслаждавах на присъствието й,на това че от нея извира живота,незаменимия живот. Всеки трябваше да му се радва до край,защото по някой път края му идва бързо.
- Бях на 19 години когато един психопат,подражаващ на Джак изкромвача,не хвана мен и една от най-добрите ми приятелки. Не я видях след смъртта,може би е отишла в рая.. или се лута някъде сама,но не я видях. В продължение на три години не я срещнах на нито една пътечка или град. - обясних тихо с доста голяма доза болка,но след това гласът ми стана по-спокоен и мелодичен :
- Но да не се оплаквам толкова.. - засмях се тихо - Защо не исаш да се прибереш при майка си? - попитах с известна доза любопитство в гласът. Ако аз познавах майка си първото нещо което щях да направя е да попитам за своя брат близнак..а след това за сестра си,но това бе просто мечта,те вече знаеха че съм мъртва,а ако ме видеха щяха единствено да се изплашат.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Чет Авг 18, 2011 3:22 am

Кати се смути след като осъзна, че непознатата чете мислите й. Сведе глава и се опита да разсъждава върху цветята. Толкова приятни и омайни. Ароматът им бе великолепен. Вдъхваше живот, радост и много, много дълголетие. Сякаш бяха тук вечно. Бях толкова интересни с наситен розов цвят. Перфектни, точно каквито харесваше госпожицата. тя бе свикнала да получава цветя, било то от някой приятел на майка й или от близка приятелка или роднина, но все пак ги получаваше и обичаше. Цялата й стая бе отрупана с цветя.
- Историята ти не е приятна.. Искам да кажа, това с приятелката ти и .. Защо изобщо си тук макар и мъртва. ? - гласът й бе безнадежден, обречен. Сякаш изживяваше кошмарът на Доун.
Постепенно започна да обмисля и въпроса свързан с майка й. Не я харесваше, само й налагаше глупавите си маниери и дрехи. Кати бе доста упорита личност и не беше никак лесно.
- Не я харесвам. Появи се изведнъж и започна да се грижи за мен. Заради нея не успях да видя татко в последните му мигове. - обясни с горчива нотка.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Чет Авг 18, 2011 3:41 am

Погледнах към слънцето,чудех се колко ли топло е сега. Опитах се да си припомня как се чувствах преди под слънчевите лъчи. Мърморех че ми е топло и все търсех сянка,като всеки друг,но сега,сега търся слънцето,търся нежния му топъл допир. Най-големият диамант бе то. Погледнах Кати,бе ми познат нейния проблем. Аз също не харесвах майка си,дори да не я познавам.
- Разбирам те.. до някъде. Аз мразя своята майка заради това че е взела моя брат близнак.. колкото и да е странно дори в смъртта чувствам когато не е добре,когато е тъжен,но никога не мога да видя лицето му,само сянката. - говорех замислено,без да осъзнавам че роня листенцата на цветето,което бях откъснала по-рано. Хвърлих дръжката на страни,а след това оправих косата си,роклята си. Трябваше да се стегна. Една банши не биваше да оплаква така съдбата си.
- Радвай се Кати.. радвай се че е до теб,че е досадна и че се опитва да се грижи за теб,защото моята майка не бе такава,а животът по някой път е.. -спрях се,вгледах се в очите й - прекалено кратък. - допълних с по-висок,но спокоен тон.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Katherine Earnshaw on Чет Авг 18, 2011 3:53 am

Кати се сепна. Изостри всичките си сетива.. Слух, вкус, допир, обоняние, всичко. Бе готова да побегне без дори да съзнава защо. Думите на баншито я бяха стреснали. Тя спомена, че предвещава смърт, а сега й говореше колко кратък е живота. Може би тъмнокосата имаше в предвид своя собствен или пък предвещаваше нещастие сред семейство Мейсън.
- Какво означава това ? - попита напрегнато. Очите й бяха впити в пространството настоятелно и напълно решително, опитваше се да не реагира прекалено пресилено, не се страхуваше от смъртта. Просто не искаше да я среща като всяко друго човешко същество.
- Всъщност.. Майка ми .. тя е ужасна и не съм сигурна, че изобщо искам да я виждам, но ми се налага. - призна и леко присви устни . - Твоята майка май е по-лоша, а ?

Върнете се в началото Go down

Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Dawn Mackee on Чет Авг 18, 2011 8:20 pm

Момичето си поуплаши от думите ми,но така и трябваше. Трябваше да знае че живота е един недооценен дар от природата,а когато си отиде остават само не спокойните души,бленуващи отново да усетят ръцете на слънцето около себе си.
- Значи че трябва да живееш живота си на макс,както и да се радваш на това което имаш,преди да го загубиш. Само мислиш че знаеш какво имаш,но в същност нищо не знаеш. - обясних просто,откъсвайки още едно цвете,листата му бяха също толкова копринени,колкото и на предишното.
- Всяка майка,лоша или добра обича детето си малко или много. Не е обичала баща ми,но е обичала мен и брат ми. Решила е да отгледа брат ми. Не я виня за това решение. - допълних малко след това,а погледа ми отново се спря върху златокосото момиче.
- Твоята също те обича,по свой си начин. Дори най-студения човек може да обича с цялото си сърце.

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята на неувяхващите цветя

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите