Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Нед Май 14, 2017 2:03 pm
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

24 Август 1888 год...

Предишната тема Следващата тема Go down

24 Август 1888 год...

Писане by Alexander on Пон Авг 29, 2011 10:17 pm

Светлини...Блясък...Разкош! Нещата, които се бяха превърнали в ежедневие за Алекс. От както се бе запознал в онзи тъмен момент от живота му с Уилям, всичко за него се бе променило. От начина му на обличане, до начина му на мислене. Години вече бяха изминали от този така съдбоносен момент и като че ли нищо не се бе променило в падналия ангел... А и в повечето същества, които навестяваха имението на господин Крос. Алекс бе в свойте покои, които наподобяваха повече апартамент, приготвяйки се за поредния бал, този път организиран в чест на... Ооо, от известно време даже не се стараеше да запомня причините за тези събития. Все едно на някой му трябваше причина да се позабавлява малко.

След около половин час туткане, най-после бе успял успешно да се намъкне в смокинга, който една от гостенките бе избрала за него. Поради каква причина, никой не знаеше... или поне Алекс не знаеше. Тя му се бе сторила странно позната. Може да са имал вземане даване в миналото. Ако беше така, това определено щеше да обясни бялото петно в паметта му, свързано с нейния образ. Поглеждайки още веднъж към огледалото и към отражението си, падналия ангел кимна одобрително. Беше приведен в приличен вид, както подобава на един аристократ, който той определено не беше, но се преструваше на такъв. Единствено косата му му правеше номера, все едно имаше собствена воля. След като прокара пръсти през нея в опит да я опитоми и нищо не се получи, той се предаде. Усмихна се на собствените си мисли и бързо излезе от ‘дома’ си.

------------


Имението бе пълно с хора, някои от които познаваше, а други все още не бе имал честта да срещне. Вече в продължение на час или два,различни хора го поздравяваха, стискаха ръката му или го потупваха по рамото. Не бяха малко и ръцето поднесени към него за поредния танц. Оркестара озвучаваше цялата сграда, а ордьоври и шампанско се лееха все едно извираха от дън земя.

-Забавляваш ли се, Алекс?-Младият мъж се обърне към другаря си, който бе дошъл да го поздрави. Въпреки че имаше достатъчно работа, като се има в предвит, че бе заобиколен от три-четири млади дами, които доста настойчиво искаха да разговарят с него, той веднага се измъкна от полукръга, за да отдели една две минути на другия мъж.

-Както виждаш не мога да се оплача.- Отвърна той и се ухили до уши.- Какво може да се направи със сребърен език като моя... Не мога да откажа компанията си на тези така прекрасни млади дами.- Чул отговора му, другият мъж поклати леко глава с усмивка, присмиваща се на глупостта на този ‘младеж’.

-Млади дами?! Ха, не се шегувай! Две от тях са били на този свят дори по-дълго от теб. Стига да ги засегнеш по някакъв начин... смятай се за мъртвец!

След това той се завъртя в обратна посока и бе поведен на някъде от друг мъж, който започна да му говори неща свързани с бизнес, за който Алекс не бе в състояние да слуша. Твърдението на неговия приятел го бе засегнало право в сърцето. С леки тръпки преминаващи по гърба му, той успя да се върне до дамите от по-рано. Леко стресиран, Алекс успя да смъмри някакво извинение, което го освободи от тяхната хватка. Леко намръщен, недоволен, че не е успял да спечели нова приятелка той се отправи към един свободен стол, на някоя от масите до стените.

-Мразя те Уилям...- Промърмори той и успя да си отмъкне една чаша от един поднос, който бе поднесен под носа му. Отпивайки солидна глътка той седна на стола се отпусна, докато наблюдаваше танцуващите.

Върнете се в началото Go down

Re: 24 Август 1888 год...

Писане by Alice Lepard on Вто Авг 30, 2011 2:12 am

Алисън Лепард или по-точно Лис, както предпочиташе да я наричат, огледа имението преди да слезе от модерния си за времето автомобил. Един мъж, навярно слуга в имението й отвори вратата, протягайки ръка към нея. Ал я пое, само и единствено защото така повеляваше традицията на "благородните" дами.

Изящната червена рокля ясно очертаваше тялото на Лис, а това й бе в полза. Тя си проправяше бавно път измежду тълпата, вече почти пияни, мъже й жени. И това ми биле „благородни” дами и господа, помисли си Лис оглеждайки с насмешка няколко жени наобиколили някакъв мъж. По-някакъв странен и необясним за нея начин, този мъж привлече вниманието й. Тя се засмя тихо на собствените си мисли и още веднъж благодари, че дарбата й бе контрол над ума, а не досадното четене на мисли.

Покрай нея мина още един слуга, носещ поднос с питиета. Мисис Лепард протегна ръка и взе една чаша. Хвърли още един пълен с раздразнение поглед на присъстващите и се отправи към импровизираната тераса. По пътя тя забеляза, че младежа привлякъл по-рано вниманието седеше сам на една от масите.
Приближи се бавно към него.

-Да не ви омръзна компанията на онези галантни дами? – Лис погледна мястото до него – Свободно ли е? – за миг едва се сдържа да не го накара да отговори утвърдително, но нещо я накара да изчака първо неговия отговор.

Върнете се в началото Go down

Re: 24 Август 1888 год...

Писане by Alexander on Вто Авг 30, 2011 3:52 pm

За момент Алекс се остави мислите му да го завлекат далеч от обкръжението му и това може да се каже, че му изигра лоша шега. Все пак не забеляза младата дама, която го дари с вниманието си, докато тя не заговори и го изтръгна с гласа си от дълбините на съзнанието му. Но веднъж щом я зърна усмивката му отново озари лицето му и той се изправи доста бързо и все пак запази грацията си. С едно движение издърпа леко стола до този, на който той се бе настанил и подкани с жест момичето да седне.


-Разбира се… Моля…- След това той се върна в предишното си състояние, обратно на стола. Поради някаква причина, обичаше да играе ролята на джентълмен. Може би бе заради впечатлението, което оставяше в другите… после бе заменено с друго, но не му е мястото на това тук. – Да кажем, че имам чувството,че мога само да ги разочаровам… А това е нещо, което не бих искал да се случи. – Алекс отвърна на въпросите на момичето като се надяваше да се е изразил правилно и добре да бе прикрил истинската причина, защо всъщност се бе озовал тук.

Но сега, като че ли не мразеше Уилям толкова много. Все пак благодарение на него бе успял да предвиди и да избегне бъдещи мъчения. Въпреки че не можеше да е сигурен, че няма да се случи същото с дамата, с която разговаряше в момента. Едно бе сигурно – предстоеше отново да се запознае с непознато ‘същество от приказките’, както той обичаше да нарича всички ‘невъзможни’ неща. Не можеше съвсем да разпознае какво точно е тя, но като цяло усещането, което излъчваше му бе познато, значи се бе засичал с такова същество и преди.

-Ами Вие?- Започна Алекс като не спираше да се усмихва.- Да не би нямате достатъчно ухажори, че се разхождате сама. Или просто те не са достойни. – Падналият ангел винаги бе имал хаплив език и винаги бе казвал нещата, както ги вижда. В момента правеше отново същото и някаква малка част от него се надяваше тя да не стане и просто да го подмине. Все пак може да настъпи някоя мина с въпросите си на сляпо. Ако това е истината, нека ви предложа моята скромна компания. Не обещавам нищо, но предполагам ще е по-добре от това да седите сама…?

Върнете се в началото Go down

Re: 24 Август 1888 год...

Писане by Alice Lepard on Вто Авг 30, 2011 9:11 pm

Лис се настани на стола до младият господин. Както си и мислеше, изобщо нямаше нужда да прибягва към дарба и какви ли още не специални умения. Пък и не бе сигурна дали той не бе „имунизиран” срещу мозъчни атаки.

Отговорът на непознатия беше честен. Поне до този извод стигна Алис, докато го слушаше. Изглежда и той до някъде „страдаше” заради външния си вид. Нещо, до болка познато на Лис. Докато разсъждаваше над мислите и предположенията си, седящия срещу нея господин прекъсна мислите й.

-Нека просто да кажем, че не са това, което искам – Лис отпи глътка от странното на вкус вино. По стара традиция се смяташе, че по такива места домакинът трябва да изкарва най-качественото си вино, а не някакво си блудкаво подобие на това питие. – Но пък докато го търся, мога да приема вашата компания. – момичето се облегна на стола и се усмихна – Между другото, нека ви се представя Лис Лепард. А вашето име е?

Докато се опитваше да научи името му, Лис мислено прехвърли няколко вида, към които той можеше да принадлежи. Беше същество, с което вече е имала вземане-даване, но пък за нейните почти 230г. бе срещала толкова създания, кое от кое по-странно. Не, че тя принадлежеше към нещо нормално, но все пак. За миг отхвърли няколко предположения, сред които върколак, сянка, призрак. Нямаше начин да принадлежи към тези. Просто бе невъзможно.
-Искате ли да излезем на терасата – внезапния въпрос учуди както Лес, така и господина. Лес погледна към импровизираната тераса и въздъхна.

Върнете се в началото Go down

Re: 24 Август 1888 год...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите