Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Предишната тема Следващата тема Go down

Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Onyxia on Пон Авг 29, 2011 5:44 am

У дома е там, където стигаш,
когато свърши пътят под краката ти.
У дома е там, където те познават
и те одумват с любопитство.
У дома е там, където малки лапи
драскат неуморно по съня ти.
У дома е там, където се събуждаш
и слънцето изгрява от правилната страна.
У дома е винаги малко по-близо,
отколкото предполагаш.
Но и малко по-далеч.


------------------------------------

Над вратата беше закачена конска подкова за късмет. Чукчето беше във формата на вълча глава, която те караше да се обърнеш и да я погледнеш отново. Очите смарагди, предизвикателно вдигнатата муцуна, оголените зъби - всичко беше толкова реалистично в нея...сякаш наблюдаваше, сякаш пазеше живеещите в тази къща...

Spoiler:






















Последната промяна е направена от Onyxia на Съб Сеп 03, 2011 6:35 am; мнението е било променяно общо 1 път

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Onyxia on Пон Авг 29, 2011 6:07 am

Ониксия лежеше безпомощно на леглото. Отново я цепеше главата. Напоследък се случваше все по-често и по-често. Принципно не трябваше да й се случва сега. Трябваше да започне едва след десет години, когато щеше да бъде достатъчно близо до столетие, преживяно на този свят. Знаеше че някъде след стотната година се появява и деветата опашка. Деветата опашка.Благословената и прехвалена девета опашка. Говореше се, че тя дава силата на Китсуне да вижда и чува всичко, което става на всяко едно място на света.
- Само за протокола, - промърмори ядно Ониксия, когато нова вълна от болка и пулсиране я удари право в главата -...само за протокола - бих искала да си остана единствена в съзнанието си. Не мисля, че горя от нетърпение хиляди други мисли или разговори да се намърдат там. И така си ми е добре благодаря все пак, че някой се поинтересува от мнението ми.
Не че не обичаше това, което е. Напротив. Харесваше й. Въпреки, че повече я смятаха за прокълната. Съвсем скоро след като я опознаеха, всички щяха разберат че истината изобщо не е такава. Всичко беше съвсем другояче. Тя си беше нормална. Просто приемаше формата на лисица. Всъщност лисицата, бе оригиналната й форма. Човешкият облик бе някак си по между другото.
Тя размърда глава наляво-надясно, карайки вратът си да изпука. Тези моменти, в които я обземаше болката изобщо не й се нравеха. Хубаво поне, че преминаваха бързо. Беше убедена, че след няма и десет минутки ще бъде отново на крака.
Може би можеше да поспи малко...
...но новата вълна директно отхвърли тази мисъл. А и вратата долу тъкмо се затваряше. Значи Дейми си беше вкъщи.

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Гейбриел Фарел on Пон Авг 29, 2011 6:24 am

Тишина. И спокойствие.
Необичайни неща за тази къща.
Странно. Когато Ониксия си беше вкъщи, къщата буквално танцуваше върху основите си.
Гейбриел въздъхна и хвърли ключовете върху дивана. Седна за момент, качвайки единия си крак върху масата. Знаеше, че ако сестра му го види ще го вдигне във въздуха. И без това открай време му повтаряше, че старомодната му стая само загрозява видът на "прекрасната й къщичка".
Още една въздишка. Това момиче нямаше никаква ценностна система. Беше се привързала толкова много към една сграда. Чисто и просто обикновена сграда. Имаше много странности в характерът й. За които тя естествено, не даваше и дума да се обели. Пребрегвайки малката й фигурка, това момиче можеше наистина да бъде опасно. Можеше да те одере жив.
"Добре де, като е такава къщовница, къде е сега?" чудеше се Гейб.
Реши да се качи до стаята й. Нищо чудно да си почиваше. Напоследък главата я наболяваше много често. Още един повод за притеснение. И без това държанието й му даваше достатъчно много храна за чудовището в него наречено Параноя.
Изкачвайки се по стълбите, демонът размишляваше. Какво можеше да направи за тези й болежки? Не бяха точно нормални, но не й и вредяха... А и той знаеше, че те предшестват порастването на деветата опашка. Не трябваше да се тревожи за тях. Всяко китсуне преминаваше през тях...само дето тези пулсиращи вълни идваха към 98 годишнина! А не докато лисицата е още млада. Да, 88 години бяха все още възраст, в която сестра му минаваше за млада лисица.
- Ники? - изрече той тихо, отваряйки вратата на стаята - Спиш ли?

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Onyxia on Пон Авг 29, 2011 6:31 am

- Ти какво, побърка ли се? Много добре знаеш кога спя и кога не. Не ме дразни излишно.
Тя го погледна. Синьо срещнаха синьо. Зад фалшивата студенина в погледа й, всички отлично виждаха че се крие обич към брата. Макар че сама Ники никога не си признаваше и често се заяждаше с него.
Светлата му коса проблясваше на светлината от слънчеви лъчи, нахлуващи през завесите на прозореца. Защо той беше получил по светлата коса? Не беше честно. Но дори и така, лисицата знаеше, че този светъл цвят изобщо нямаше да й отива. Хич ама хич...
Гледайки го така, стоящ на вратата, Ониксия неохотно призна, че брат й минаваше за симпатичен младеж (ха, младеж). Но за нея бе просто досадния по-голям брат, който макар да й досаждаше, поне го правеше от добри чувства.
- Между другото още ти се сърдя заради стаята. Разваляш ми ху...

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Гейбриел Фарел on Пон Авг 29, 2011 6:41 am

- ... разваляш ми хубавата къщичка. - изрече едновременно с нея той.
Дори беше изтънил гласа си, за да звучи като нея. Знаеше, че я дразни, когато я имитира.
- Не като да не съм го чувал и преди. Поне 10 пъти...само вчера. Не виждам какво ти пречи видът на стаята ми. Аз спя в нея, не ти.
Той влезе в стаята без тя да му е казвала и си издърпа стол до леглото й. През това време тя положи ръката от лакътя си надолу, върху челото си и затвори очи.
- Добре ли си всъщност? Имам предвид добре ли си наистина?
Беше му някак болно да я гледа така. Знаейки, че не може да направи нищо за да я улесни. В тези моменти на болка тя изглеждаше толкова уязвима, че имаше чувството, че яко я докосне, тя като нищо ще се разпадне пред погледа му. Лицето й беше побеляло, а устните й трепереха едва забележимо. Очите й бяха уморени, а редовния дяволит блясък беше напълно заровен...за момента. Жизнената, позната му Ониксия беше някъде там, заспала, чакаща бурята да отмине.
Трета въздишка за днес.
- И без да ме лъжеш. Знаеш, че го усещам.

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Onyxia on Пон Авг 29, 2011 6:53 am

- Ти пак можеш да си спиш в нея. Както и да е. Няма да коментирам видът на стаята ти, който по между другото е ужасен.
Той си взе стол и седна до нея. Нямаше сили да го гледа в очите, защото знаеше какъв е следващият му въпрос.
- Добре ли си? - джакпот!
Естествено, че щеше да пита. Тя завъртя очи с досада...която се увеличи още повече от предупреждението му да не се опитва да лъже.
Ама той какво, да не я будалкаше?? Знаеше много добре, че иска не иска, Ониксия винаги беше искрена, колкото и страшна да беше истината понякога. Тя никога не лъжеше. Или поне не него.
Замисли се над въпроса му. Беше ли добре?
"Не! Всичко е отвратително далеч от добре-то. Главата ми ще експлодира всеки момент, чувствам се отпаднала, а единственото нещо, което е в ума ми е стаята ти, сякаш излязла от имение от преди милиони години."
Нима той държеше да чуе това?
- Не.точно.
Въпреки всички заяждания с Гейб, тя никога не би поискала да промени нещо в себе си, или в света около него. Винаги го бе приемала такъв. Обичащ опростените неща, винаги подреден. Някак си, тези които живееха около него ставаха по-отговорни и зрели, заразени от чувството му за дълг.
- Мога ли да споделя едно нещо с теб? - попита тя и тъй като Гейбриел я гледаше с любопиство продължи - Когато този път ми мине, и се изправя на крака, ще ти сритам задника. Дори не знам дали осъзнаваш в каква беда се забъркваш с тази твоя постоянна досадна загриженост...

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Гейбриел Фарел on Пон Авг 29, 2011 7:00 am

Гърленият му смях огласи стаята.
Изобщо не отдаде внимание на думите й. И не й се обиди. Ники винаги беше благодарна за загрижеността му. Понякога доста го редеше заради нея, обвиняваше го че проваля забавленията й, ни никога не би имала впредвид той да спре. Дори той осъзнаваше, че тя много добре знае, че има нужда от него. Имаше нужда от неговите предупреждения. Имаше нужда той да я държи изкъсо. Тя самата никога нямаше да го помоли за това, но знаеше, че винаги, когато той се появи е там за нея, за нейно добро. Не за да й вреди или да й разваля кефа.
- Ще те чакам с нетърпение, сестричке. Отдавна не бях губил двубой с някого. Знаеш че, да губя от теб е любимото ми занимание. - иронията в гласа му си личеше от километри.
Последните слънчеви лъчи се отразяваха в косата му и хвърляха отблясъците си право в очите му. Сапфирите, цъфтящи на лицето му потъмняваха сериозно, когато слънцето ги огрее. Той не обичаше слънцето толкова колкото Ониксия. Ако можеше щеше по цял ден да си седи вкъщи и да излиза само, когато има облаци. Но не виждаше причина да изпитва непрязън към това огромно огненго кълбо, та затова гледаше не му обръща много внимание.
- Имаш ли представа защо болките ти започват сега, а не след десет години както е принципно по график при вас?

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Onyxia on Пон Авг 29, 2011 4:59 pm

- А! - възкликна с досада Ониксия - Ако някога срещна китсуне на сто и няколко години ще го питам.
Тя отново размърда главата си наляво-надясно. Стисна очи. Болката намаляваше...намаляваше.. ДА! Щеше да изчезне!
В този миг я удари като огромна мощна вълна. Тъмнокоската отвори уста изненадана. Едва успя да се въздържи да изкрещи.
- По дяволите...
И изведнъж всичко престана. Ники се отпусна блажено в леглото. Усещаше капчиците студена пот по челото си. Тези моменти, случащи се на няколко дни не бяха точно любимата част от деня.
Но поне за следващите два дни всичко бе преминало. Освен, че на нея й беше дразнещо и досадно, й беше и гузно, че брат й толкова трепери над нея. И все пак понякога той прекаляваше.
- Сега спри да ми висиш на главата и не се притеснявай за мен. Ти си мъж за Бога.. Намери си някакво друго занимание освен да седиш като кученце до малката си капризна сестра. Ще започна да ти се бъзикам не само за стаята.

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Гейбриел Фарел on Пон Авг 29, 2011 5:18 pm

Гейбриел понечи да отговори, но реши да замълчи. Знаеше, че Ники никога няма да го засегне умишлено.
- Е добре. Аз ще сляза долу да си направя чаша горещ шоколад.
Той стана от стола и се приближи до вратата. Малко преди да излезе от стаята се обърна и я погледна за последно:
- Оставям те да си почиваш, както пожела. Не ставай от леглото преди да се оправиш напълно.
Направи милата физиономия с очичките (^^,), запазената марка на Ониксия и затвори бързо вратата. Зад себе си чу тъп удар.
Отново се засмя тихо. Трябваше да намали броя на възглавниците, с които разполагаше сестра му. И без това не ги ползваше по предназначение, а изглежда не я беше и много грижа за тях.

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Onyxia on Пон Авг 29, 2011 8:16 pm

Ониксия покри главата си с една от много останали възглавници на леглото. Въздъхна.
Сега, след като болките й бяха свършили може би беше полезно да се поразходи. Отдавна не бе излизала. Беше забравила тръпката от това да се разхожда из Раелейн.
Тъмнокоската се изправи тежко. Пристъпвайки бавно, сякаш току-що ставаше от сън, тя вдигна хвърлената по вратата възглавница и я метна към леглото. Следващото място, което задължително трябваше да посети беше банята.

Върна се оттам свежа като репичка. Беше си взела набързо един душ и без наплискала лицето си с вода. След тези разбуждащи действия, тя се чувстваше готова за приключения извън къщи. Беше като преродена. Цяла сутрин беше наглеждала леглото. Чувстваше се отпочинала, сякаш нищо не се беше случило - все едно просто беше позаспала.
Тананикайки си, тя отвори трикрилния си гардероб. И сега започваше великото избиране. Като всяка нормална тийнейджърка и тя си имаше проблеми с избирането на дрехи...
Накрая се спря на една черна тениска и дънки, които щеше да придружи с розовите си обувки.
Облече се колкото може по бързо. Застана пред огледалото, набързо разресвайки рошавата си коса и буквално изхвърча от стаята.
- Накъде така? - попита я Гейбриел, който седеше на дивана и гледаше телевизия.
- На разходка. Ако искаш ела и ти.
- По-късно.
- Окей, както решиш. Между другото, свали си краката от масата.
- каза Ники, правейки редовната си мила физиономийка (^^,).
Не изчака да види дали ще го свали. Знаеше, че няма. Грабна ключовете си от закачалката и затвори ентусиазирано вратата.
Свободна най-после. Пое много от чистия въздух напоен с миризмите на мокър асфалт, прясно окосена трева (също мокра) и дървесна кора (изненада - мокра!).
Нямаше да вземе колата, която брат й и подари, когато ставаше на 88, т.е преди околоо три месеца. Щеше да повърви пеша. Времето беше прекрасно, а въздухът мирешещ на всичко това те подканяше да не се завираш в кожения салон на някаква малка спортна кола.
Лисичката се усмихна широко и закрачи по мокрия тротоар, покрай оградите на съседните къщи.

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Гейбриел Фарел on Нед Сеп 04, 2011 3:59 am

Гейбриел хвърли якето си на дивана.
Не че искаше да бъде груб. Просто си беше такъв. Беше задник. Както и да е - нямаше намерение да се обижда заради нежеланието на това непознато момиче да стои в Раелейн.
Ако човек питаше него Раелейн беше най-доброто място за живеене. Но може би наистина беше малко твърде кореняшки настроен. Може би перспективите му наистина бяха малко не-нормални. Но все пак, той не беше пробвал да живее никъде другаде, а и нямаше желание. Какво, нима това го правеше грешник?
Както и да е. Той отиде до шкафа, сипвайки си уиски. Не можеше да направи нищо за да оправи настроението на онази госпожичка. Къде ли беше Ониксия? Кой знае...
Е може би Рот, тяхното куче (по-скоро беше на Ники, но живееше в тяхната къща, така че го считаше и за свое) имаше нужда от разходка.
- Рот? Тук момче!
Хъскито го изгледа лениво със сините си очи.
- Какво сега? Ще се караме на кой очите са по-хубави или пък кой ще погледне встрани пръв? Добре, отказвам се от състезанието. Хайде момче, донеси каишката си.
Гейб почеса кучето зад ушите и го проследи с поглед, докато то мързеливо се тътреше към коридора. С какво по дяволите, беше заслужил правото да разхожда това мързеливо куче. Какво куче си като не искаш да ходиш на разходка? Стига бе. Той ако беше куче щеше да иска да го извеждат дори по няколко пъти.
"Може би просто не си част от цялата тази четене-на-мисли работа или аз-мога-да-се-оправя-с-характерите-на-хората."
Неее, определено не си падаше по психологията.
- На кого му пука? - повдигна рамене той и очите му проблеснаха дяволито.

Върнете се в началото Go down

Re: Farrel's home...sweet home? Maybe...Could be..

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите