Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Сря Авг 23, 2017 7:31 am
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects

Макейла

Предишната тема Следващата тема Go down

Макейла

Писане by Макейла on Нед Авг 28, 2011 5:18 am



Защо се съгласих на това мъчение? Ето този въпрос се въртеше в главата ми от няколко минути. С най-добрия ми приятел се бяхме уговорили да се срещнем пред къщата в гората, за да може той да направи "специалното си интервю". Дори не знаех какво точно трабвя да означава това. С всяка крачка, която правех, се убеждавах все повече, че трябва да се върна. Но вече бях изминала твърде много път и да се върна беше безмислено, още повече щом чух гласа на Чък.
- Макейла! Благодаря ти, че се съгласи да те интервюирам. - хилеше се той и приложи онази негова задушаваща хватка, която би се предполагало, че трябва да е прегръдка. Беше много тъпо, особено като се имаше предвид, че с него не харесваме подобни лигавщини и никога досега не сме се прегръщали. След 12 минути боричкане в опит да се откопча, той най-накрая ме пусна и седнахме на първата пейка, която видяхме. Добре де, тя беше само една около къщата и затова нямахме особен избор. Той бързо извади някакъв тефтер и без обичайното "Как си?" или "Какво ново при теб?", бързо премина към въпросите си.
- Име и фамилия?
Погледнах го тъпо. Що за въпрос беше това? Нима не можеше да го напише, без да ме пита? Или трябваше да й диктувам сричка по сричка, за да не сбърка? Та той ми беше толкова близък.
- Това са задължителни въпроси, Мики. Не се цупи. - усети се след минута той и се опита да замаже положението.
- Макейла Матерних. - казах аз накрая и го наблюдавах как дращи по тефтера и мрънка нещо. Единственото, което чух бе "Години-18". Явно беше разбрал, че се ядосах от тъпите му въпроси и бе решила да попълва сама всичко, което знае за мен.
- Каква е расата ти? - попита ме Чък и вдигна поглед.
- Огнедишащ дракон в формата на русалка. - усмихнах се фалшиво аз.Що за въпрос беше това? Аз да не би да бях някое митично създание, че да ме пита за раса?
- Аз съм човек, симпатяга! Ч-О-В-Е-К. От земната раса. - обясних бавно аз, тъй като винаги съм била много толератна към лишените от мозък същества. Той ми хвърли убийствен поглед, с който вероятно си мислеше, че изглежда адски страшен. И въпреки това не споменах факта, че прилича повече на уплашен.
- Макейла, говоря сериозно! Други същества са ми разправяли, че имаш дарбата да приказваш с мъртъвци... тоест, ти си обикновен човек, но със странна дарба - каза той и аз се втренчих в него. Вече бях бясна. Кой е могъл да й каже моята тайна? Идеше ми още сега да отидя в къщата на доносника и да заблъскам тъпата му тиква в стената.
- Всъщност аз съм по-скоро жътвар на души.. - обясних накрая аз, а Чък записваше старателно всяка моя дума.Мисля, че прекалено много се вживяваше в ролята на журналист. - Не само говоря с мъртъвци, но им помагам и да преминат в отвъдното. Тоест ако са били убити или просто имат нещо недовършено, те се обръщат към мен. - привърших и се наведох към него, за да видя какво е написала в тефтера си.
"Характер- Сърказма и заядливите забележки са само едни от услугите, които тя предлага. И все пак зад маската на момичето, което не се интересува от нищо и обича да се шегува на чужд гръб, се крие едно нежно същество, което просто иска малко любов и внимание. Но често тя е била смятана за аутсайдер заради дарбата си, което я е накарало да промени отношението си към другите и да се опитва да ги държи настрана.
Не умее да пази тайни, освен своята. Това често й навлича гнева на много хора, но Макейла не отстъпва лесно. Ако я ядосаш твърде много, тя е готова да направи живота ти ад. Обича купомоните и мъжете, но не може дълго да бъде в сериозна връзка. Мисълта, че трябва да остане вярна на някого за дълго време я плаши. Отношението й към приятелките й, не е по-различно от това към мъжете.Както казах, тя не умее да пази тайни и затова доверие за приятелство е просто невъзможно да се изгради." - беше написано на следващата графа за характер. Очудих се, че знае толкова много за мен, като не се познаваме от толкова време. Да, бяхме приятели, но той беше местен, а аз бях попаднала случайно тук и не разкривах особено много за себе си. Зачудих се дали да му предложа да стане психолог, определено го биваше. Чък затвори тефтера и сподави нещо от рода "Е, свършихме." Вътрешно танцувах от радост, че най-накрая ще се отърва от въпроси. Разбира се, след като запаля една цигара.
- Знаеш ли, красива си... Имаш прекрасна дълга коса и въпреки, че я боядисваш тя не е загубила обема си или мекотата си. Жалко, че при повечето момичета им се губи чара, когато променят цвета си. Също така ти завиждам и за очите, толкова са красиви. Морско сини и някак пълни с надежда и мечти. Естествената ти красота е видна, но трябва да зарежеш този имидж на бунтарка, защото с тези черни провокативни дрехи и този рок стил приличаш на пълна кучка. - сподели момчето, като се захили като пиян насреща ми.
- Сигурен ли си, че не съм кучка? - попитах аз и повдигнах вежди. Този човек наистина ме изнервяше на моменти. Дали да не се направя на някой луд учен и да не започна да търся проход за връщане в нормалния свят? Хм, да това е добра идея. Трябва да я прибавя в списъка за нещата, които трябва задължително да направя преди да умра. И все пак бях обидена? Как можа да не спомене други красиви мои черти? Например порцелановата ми кожа, за която повечето ми завиждат. И слабото ми тяло с грациозни извивки.. да, знам, че съм ниска, но когато обуя токчета това не се забелязва, така че ще си замълчим на тема височина. Но явно обиденото и сърдито изражение на лицето ми, не попречи на момчето пред мен да ми досажда:
-Хмм, като се замисля ти наистина понякога се държиш като кучка. Но може би е защото си приживяла нещо в миналото или заради приятелките ти, или...- той продължи да дрънка, но в моята глава кънтяха само думите "преживяла нещо в миналото". В главата ми изплуваха спомени, които бях заровила дълбоко в съзнаните си.
~
- Никога никой няма да те обича! - извика възпитателката от сиропиталището и посегна с ръка. Усетих как сълзите ми потекоха, когато лицето ми се удари в студения под. Вратата се отвори и жената, която тука-що бе придизвкала гнева ми. Станах и с бърза крачка отидох до гардероба. Оттам извадих голям куфар пълен с пари и един револвер. Знам, че беше незаконно непълнолетен да притежава оръжие, но когато живееш в сиропиталище и всеки ден бият теб и брат ти, гледната ти точка се променя.Извадих оръжието, затворих куфарчето и го взех в ръка.
- Логан, тръгвай! Трябва да се махаме! - казах му тихо аз и го задърпах за ръката.
- Макейла. Майкейла! - викаше той, но аз отказвах да се обърна към него и а го изслушам. - Мики, моля те погледни ме! Къде ще отидем? Погледни ни! Ние сме сираци, които даже още не са завършили училище и които имаг ужасни травми от миналото си. Да спиш под някой мост ли искаш? Никой няма да ни приюти или да ни вземе на работа. - опитваше се да ме вразуми той.
- Аз нямам никакви травми! Напълно съм си нормална! - започнах да споря, в опит да се защитя.
- Не казвам, че не си нормална! Просто казвам, че сме преживели твърде много и то опредлено ни е повляло на характера. Помисли си - не помним почти нищо от детството си, зящото правеха експерименти върху нас.. и оттам ти придоби тази странна дарба да приказваш с мъртъвци.. и да ги виждаш. Все още ме яд, че аз не го мога. - засмя се той.
- Виж, не можем да останем тук! Погледни, всеки ден ни бият. Ти това ли искаш? Да си изкарват гнева върху теб? - настоявах аз и му подадох ръка. Той погледна мен, после ръката ми и най-накрая се усмихна топло. Напрегнах всичките си мускули, за да му отвърна с топла усмивка, но беше трудно.
- Чакай, ще се обадя на Сара да ни чака пред гората! - спря се той и извади телефона си. Започнах да тропам нервно с крак в опит да скрия, че това ме ядосва.
- Хайде, тя ще е там след 5 минути. - каза той и ме дръпна за ръкава. Не беше особено трудно да се измъкнем, тъй като тук нямаше охрана а и жените, които би се предполагало, че трябва да ни гледат, се бяха преместили в стаята за отдих. Още щом излязохме на прага видяхме силуета на Сара, която ни махаше. Затичахме се към нея, надявайки се никой да не гледа през прозорците, за да ни види.
- Скъпа! - извика Логан и прегърна момичето. Направих отвратена физиономия. Тези двамата постоянно се мляскаха и се натискаха, а никога не се умаряха. Понякога имах чувството, че около мен се снима порно филм.
- Сега накъде? - попитаха те, като още се опипваха. Завъртях глава в другата страна и се мъчех да не ги гледам или чувам.
- Ами накъдето ни вид.. - започнах аз и изречението ми си остана недовършено. Бях видяла един бял заек, който буквално пропадна в една дупка. Бързо изтичах до там, но когато си с 2 леви крака е 100% сигурно, че ще паднеш в дупката. Така стана и с мен. Струваше ми се, че дупката е безкрайна. Изведнъж се ударих в нещо твърдо. Отворих очи и се огледах. Бях в непознат за мен свят и всичко изглеждаше толкова различно. Къде, за бога, бях?
~
-Мики! Мисля, че трябва да се откажеш от вредния навик на пушенето. - каза той и посочи всичките фасове, които бяха нахвърляни в празната кутия за цигари. Често използвах кутии за пепелници, защото просто не исках някой да ми чете конско за това как замърсявам природата. и също така мразех и някой да ми натяква за моите характерни черти като страхове, навици. Да имах лоши навици и странни страхове, но кой ги нямаше? А и е нормално да пушиш, да пиеш, да те е страх високо, да обичаш високите скорости, а обичаш да свириш и да пееш... Да, това бях просто аз.
_______________________________________

Използвано лице: Тейлър Момсен.

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите