Вход

Забравих си паролата!

Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
» Станете приятели!
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless

» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели

» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg

» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg

» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.

» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели

» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели

» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели

Friends



Кликнете тук, за да станете приятел на форума.
Основен партньор
Основен партьор

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Нед Май 14, 2017 2:03 pm
Statistics
Имаме 65 регистрирани потребители
Най-новият потребител е RefugiaA794075

Нашите потребители са написали 993 мнения in 177 subjects

Черешовите дървета

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Черешовите дървета

Писане by Evangeline. on Чет Мар 29, 2012 2:23 am

Поредният скучен ден.Ева се разхождаше наоколо облечена в черната си роба-(запазената 'и марка) и коса в ръка.Смърт на мишките се излежаваше в джоба 'и, похърквайки леко.. този звук бе единствения наоколо и меко казано побъркваше Леонора.Надяваше се, че ей сега нечий пясъчен часовник щеше да свърши отброяването си и най-накрая щеше да 'и се отвори работа.Тя беше още чирак и 'и бе даден малък окръг в който да се опражнява и 'и се струваше че нещата наоколо не мряха често.А уж статистиките сочеха друго..тя знаеше най-добре.Хората бяха невъзможно странни..и тя веднъж бе човек, ала сега явно спадаше към друга група.
Ева имаше чувството, че бе обиколила окръга около 10 пъти..всякаш това помагаше..но пък бе от полза.Бързо можеше да стигне до мястото и да си свърши работата, но не, хората живееха ли живееха..ли живееха.Какво?Да не би всички изчадия на злото да бяха минали на диета?Всички бяха обгърнати в безсмъртие, което досаждаше на Смърт Младша...Както я наричаше Албърт-помошникът на дядо 'и.Странен човек бе той.Ева си знаеше, че изиграването на пясъчния му часовник не му се отразяваше добре, но кой ли я слушаше?Само Смърт на мишките.Той като чели я чувстваше като събрат..или съсестра, нищо, че Ева нямаше навика да ходи на четири лапички и нямаше упашка.Макар и Смърт на Мишките да гледаше морското 'и свинче с желание за жътва тя сякаш имаше същите чувства спрямо него.Нейн брат, тя не бе дарена с такъв, тъй като майка 'и не бе успяла да създаде такъв.
Леонора най-накрая реши да си почине, свали качулката си и седна под едно черешово дърво.Цветът им бе хубав, някак релаксиращ, не дразнеше очите 'и както други ярки цветове.Ева извади Смърт на мишките от джоба си и го постави в скута си, а той все така си хъркаше, необеспокояван.Явно в Анкх Морпорк бяха спряли да ядат плъхове за малко..заслужена почивка за малкия 'и приятел.

Върнете се в началото Go down

Re: Черешовите дървета

Писане by Бернардо. on Чет Мар 29, 2012 3:29 am

Това слънце... Бернардо вдигна ръка пред очите си, за да попречи на слънчевата светлина да го заслепи. По принцип това не му пречеше, но днес бе един от онези дни, в които стоенето навън носеше странен дискомфорт. За да се отърси от него, той започна да се шляе без посока - достатъчно му бе да усеща как чакълът под краката му хрущи и да наблюдава сменящия се около него пейзаж. Това като че ли притъпи неприятното чувство и той си каза, че вероятно не се е наспал добре.
И как не - бе изпил огромно количество алкохол предната вечер и макар че това не му влияеше като на обикновените хора, все пак бе достатъчно да усеща леко пулсиране в слепоочията си. А дали имаше дупки в спомените, не можеше да каже, пък и не го интересуваше особено, но по-скоро предполагаше, че вечерта е минала сравнително спокойно за неговите стандарти.
Не се бе събудил с труп до себе си, нямаше съмнителни типове, които да твърдят, че им дължи пари, нито истерична любовница, която го преследва.
Може да попита този или онзи какво точно се е случило... ако ги познаваше. Проблемът бе, че Бернардо имаше дарбата да се оказва в центъра на купона със случайна компания, от която бягаше на другия ден. Трайните познанства не му бяха по вкуса. Имаше чувството, че ще му донесат нещо, от което не е могъл да се отърве в предишния си живот...
Предишният му живот.
Това вече беше сериозна тема за размисъл. И много забавна, трябваше да признае човек. Тъй като не помнеше нищо, можеше само да предполага какво мъчение е било да се бори за всяка глътка въздух и да трепери пред онова крайно и окончателно нещо, от което всички хора се страхуваха - Смъртта. Не че сега не можеше да умре. Но вероятността за това беше малка, а начините да се случи - твърде ограничени и трудни за изпълнение. Бернардо не можеше да се сети за някой, който да си направи усилието да го очисти. Дори ако се замислеше по въпроса... цялата тази работа би била по-обичайна за човешките същества; животът на демоните, макар и свързан със смърт и унищожение по определение (макар и малко преувеличено) беше сравнително спокоен; Нардо предполагаше, че това се дължи на голямата доза егоизъм, който придобиваха свръхестествените същества.
Във всеки случай, не му се налагаше да се страхува за живота си. Сигурно затова му беше толкова лесно да се отнася в глупави мисли.
Той въздъхна раздразнено. Не беше мислител, не си падаше по седенето на свещи и писането на дълбокосмислени трудове. Но обичаше дългите, освежителни разходни и сега, когато черешовия аромат на дърветата в градините на Яспис го обгърнаха, не съжали за решението си да тръгне без цел и посока. Някакъв вътрешен инстинкт го бе довел тук и той не смяташе да го оспорва.
С ръце в джобовете, той вървеше с небрежност, която не бе характерна за него. Усети чуждото присъствие, много преди в действителност да я види, но това не го обезпокои. Може би компанията би му се отразила добре; във всеки случай, винаги можеше да се сбогува (или не, но пък това е невъзпитано, нали така?) и да си тръгне, ако комуникацията се обърка. Или му дотегне. Или го ядоса.
Като че ли не беше най-добрата възможна компания.
Но пък наоколо нямаше друг, затова...
- Имате ли нещо против да се присъединя? Времето е чудесно, но не си струва да му се обръща внимание, особено ако си сам...
Малко превзето, да, и той сам не знаеше какви ги говори понякога; думите просто се изплъзваха от устните му и той не се замисляше много над тях. За щастие, умееше да се нагажда според тона, жаргона и темата на разговора с такава лекота, че се чудеше дали не си заслужава да впише и това умение в автобиографията си, затова и не се притесняваше как ще бъдат посрещнати изказванията му; твърде лесно бе да ги заличи с нови, по-подходящи...

Върнете се в началото Go down

Re: Черешовите дървета

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите